неделя, 12 януари 2014 г.
В края на миналата седмица се срещнах с приятел, който, без да знам,
се оказа активен член на „Ранобудните студенти“. Това беше добра и
отдавна търсена от мен възможност да науча повече за начина, по който
живее и действа тази група хора, тъй като публичният образ трудно може
да отразява действителния й характер. „Ние искаме да ни виждате
като…“, „Вижте ги, те са…“ и „Всъщост, отвътре това е…“ са три различни
погледа към един и същ обект. До този момент нямах начин да „ползвам“
третия.
От разговора стана ясно нещо, което или не е артикулирано добре
публично (или съм го пропуснал), или просто не е било факт доскоро.
Оказва се, че „Ранобудните студенти“ всъщност имат известна мисъл и за
нуждата от някакъв тип активност и след прословутата оставка. Нещо
повече - съществува идея групата да се превърне в устойчива организация, която да поддържа и развива дейността си и занапред.
На това отгоре той ми каза, че същата вечер ще има Общо събрание на
„Ранобудните студенти“, чийто дневен ред ще включва именно точка за
обсъждане на идеи за същността на бъдещата организация.
Реших да отида. Дотогава избягвах да го правя, тъй като това просто
не е територия, обитавана от ценности, с които да се свържа, независимо,
че се намира в моя университет. Любопитството и фактът, че
започва да се говори за някаква евентуално цялостна и перспективна
дейност ме заведоха на срещата заедно с моя приятел.
Не можах да остана повече от час и нещо. От една страна, нямах цяла
вечер. От друга, не ми понесоха дискусиите на дребно – кой политик какво
му било миналото, коя медия какво излъчила… Това, казах си, е някакъв медиен модел на живеене и активизъм, който е далеч от това, за което бих отделял време и енергия.
От трета страна обаче, заля ме усещането за обърканост в Аулата. Една
голяма група от млади хора, които искат да постигнат нещо значимо и
които, независимо кой колко е честен в поведението си там, просто не
изглежда да задават верните въпроси. Нали разбирате - няма
значение колко страхотен е начинът да си даваме отговори, няма значение
каква подкрепяща или вдъхновяваща среда сме си осигурили, ако в самите
себе си не поставяме правилните въпроси.
Така или иначе, тръгнах си замислен. Усетих, че каквото ми се искаше
да кажа там по повод желанието за бъдеща организация на „Ранобудните
студенти“, продължавам да искам да го кажа. И се появи долното. Не зная
дали то ще достигне до тези хора, към които е насочено, тъй като вече го
пратих на моя приятел с молба да го прочете в Аулата; и не знам дали ще
си струва. Просто е поредният ми опит за разговор.
Копирам писмото без промени. Датира от 9 януари вечерта.
Здравейте, колеги,
Не съм част от вас, Ранобудните студенти, макар че мога да се впиша
по всички формални критерии. Не знам дали някога ще се присъединя, но…
Заради „НО“-то пиша долното.
Тъкмо се връщам от ваша среща, на която обсъждахте нещо за
Реформаторския блок. Така и не разбрах кои са тия хора и защо се
занимавате с тях, но както и да е.
Аз се интересувам от образование – опитвам се да го разбирам и се
надявам някой ден да съм допринесъл за една значима промяна в
образователната система. Промяна, така че то НАИСТИНА да съществува
заради хората, а не заради собственото си безконечно институционално
възкресяване. Познато ли ви е?
По мои наблюдения, когато става дума за образование и неговата
промяната, хората по цял свят, които са активно и с разбиране ангажирани
в областта, са две групи: едните викат “REFORM!”, а другите – “REMODEL!”. Нека ви кажа с малко екстремни примери как аз чувам тези две разбирания за промяната.
“REFORM!” викат онези, които са
пълни с идеи как да се промени учебната програма по някой предмет, но
трудно ще се аргументират „от-до“ защо изобщо този предмет е толкова
необходим. Те са в състояние да затрупат родителите, професионалистите и
институциите с предложения и аргументи какви нови технологии трябва да
се вкарат в училище, но остават слепи за мнението на децата, които
никога не са имали компютър. Те са онези, които биха ни говорили
за „по-малкото зло“, но всъщност оставят посланието, че а) просто си
вършат работата и изпълняват предписани задачи; б) не смеят да обсъждат,
камо ли пък да реализират своите дръзки мечти за дълбоки структурни
промени; в) нямат, а може би никога не са имали мечти за дълбоки промени
в областта, която ужким ги интересува и за която би трябвало да горят.
“REMODEL!” ще чуете от онези, които, виждайки
отпадащите от училище деца, не питат „Какви начини има да накараме
децата да се върнат в училище?“, а дават предложение за модел на
училището такова, каквото децата и техните семейства и общности не биха
поставяли скоро под съмнение. Викащите „REMODEL!”, от една страна,
започват от мечтата, и я превръщат в план, адекватен на реалните
потребности на хората, а от друга, не се страхуват да говорят за мечтата
си, безотносително колко далеч е тя по своя характер от съществуващите
вече модели. “REMODEL!”, ако позволите, е виждането за промяната, което аз бих очаквал от един млад човек.
Днес за пръв път ви виждам на живо и ми се стори важно да ви пиша,
тъй като не знам дали и кога ще имам възможността да ви говоря на живо.
Важно, защото до момента винаги съм бил против онова, което публично се
вижда от вас, без да познавам процеса отвътре. И още по-важно заради
това, че от мой приятел, който е сред вас, научих, че всъщност обмисляте
Ранобудните студенти да се превърнат в нещо устойчиво, добре
организирано и ангажирано със сякаш широк спектър от проблеми и техните
решения, както вие ги виждате. Когато научих за тази ви заявка, си
казах „Ето това вече е заявка, това вече е НЕЩО!“
Защото, за да съм искрен, ако аз виждам някакъв истински ваш успех до момента, това е, че създадохте общност. Социално
ангажирана общност, натрупала сериозен социален капитал. И както всяка
общност, появила се по силата на някакви полусподелени ценности и
полуцели, най-естественото и същевременно важно нещо е по-скоро рано,
отколкото късно, да превърнете тези полусподелени ценности и полуцели
във ВИЗИЯ. В случая – България такава, каквото я
виждате в мечтите си. От визията ще дойде мисията (за какво и как, в
общи линии, работите), целите, задачите и т.н.
Е, считам за безкрайно важно в точно този смутен момент за страната, в
точно този сякаш вътрешно-смутен етап за вас като група, да мислите и
действате смело, отвъд себе си, за да създадете своята адекватна визия
за бъдещето.
Аз не знам какво значи за всеки един от вас „отвъд себе си“, но мога
да ви кажа какво на мен ми изглежда, че към днешна дата е „отвъд вас“
като Ранобудните студенти.
Ако се върнем на идеята за “REFORM!” срещу “REMODEL!”, големият
въпрос продължава да стои със страшна сила – вие реформирате ли или
ремоделирате? За „по-малкото зло“ ли се борите или предлагате нещо ново и
чисто и просто по-добро? Имате смели мечти за бъдещето или просто имате
някои предложения за настоящето?
Ще бъда напълно честен и директен.
„Оставка!“ не е кауза, както съм чувал да казвате, че е. „Оставка!“, в най-добрия случай, е задача към постигането на нещо. Но отново – това „нещо“ нов и по-добър модел ли е или е реформиран стар такъв?
По същия начин, както свалянето на Пеевски не беше кауза – това,
мисля, всеки го разбираше тогава. Това беше задача от реактивен тип,
която доведе до резултат. После внезапно „Оставката“ се превърна в
общнонационален приоритет. Така, както една фигура (Пеевски) не
задейства кауза самa по себе си, и не е проблем самa по себе си, а е
симптом на дълбоки системни гнилости; по същия начин смятам, че трябва
да бъде ориентирана и вашата визия.
Постоянните парадокси, в които изглежда да изпадате, що се касае до
дилемата „Ние съвършено надпартийни ли сме или може понякога да си
сътрудничим с тях?“, звучат доста обясними, когато мислим за “REFORM!”
срещу “REMODEL!”. Ако искате реформа, вие трябва да се съобразите
„от-до“ с играчите на статуквото. Ако обаче искате нов модел…?
В подобен смисъл, не е ли забележително, че протестните действия свалиха Пеевски, но не свалиха Стати Статев? Ха, че студентите дори обитават една и съща сграда със Статев!
Ако се съгласим, че визията на вашата бъдеща организация отразява
сриването на гнилите и установяването на нови и по-добри модели, смятам,
трябва да имаме предвид три свързани помежду им важни съображения:
- Необходимо е да се отървем от мисленето и говоренето за
фигури, партии, компании и организации, т.е. за конкретни личности и
конкретни структури. Те може и да въплъщават симптомите на това, което не работи в системата, но не са самата система и
премахването им не е същото като премахването на неработещата система и
замяната й с по-добра (т.е. “REMODEL!”). Това дори не е “REFORM!”
- Необходимо е да се учим да виждаме кои са „моделите“. Стати Статев не е модел. Модел е начинът, по който е организиран университетът. Управляващото
мнозинство също не е модел – нито като формално функциониране, нито
като видимите му връзки с престъпността. Модел са всички онези
механизми, които позволяват политиците да са, каквито са, и т.нар.
„мафия“ да се намесва в управлението, както се намесва.
- Необходимо е да се научим да виждаме моделите извън това, което медиите ни показват. От
самото начало на антиправителствените протести, та и във вашите
послания, всичко, което аз чувам, е „Обезглавете царя!“ и, в най-добрия
случай, „Винаги ще си търсим най-добрия цар!“. Но в 21 век под царя има
една огромна администрация, един куп от модели, които са взаимно
свързани, които участват в много хоризонтални нива на обществото и които
никой не адресира. Не мога да нарека дори “REFORM!” това искане, което
търси най-добрите хора за най-зле скроената длъжност, в най-гнилата
система.
И така. Кой е вашият избор? “REFORM!” или “REMODEL!”?
Източник:
Iconoclast
По-стари статии на автора:
Ранобудните студенти са бъдещето... на Прехода
http://prune-it.blogspot.fr/2013/11/blog-post_6.html
Окупация и демо-демокрация
http://prune-it.blogspot.fr/2013/10/blog-post_27.html