"Парламентът е мястото, от което трябва да звучи книжовна българска реч. Депутатите трябва да разберат, че езикът представя ценностната система на човека", отбеляза в студиото на "Тази сутрин" гл. ас. Владислав Миланов, преподавател в катедрата по Български език и литература към Софийския университет (СУ).

Тъжният извод е, че няма норма на книжовния език, която родните депутати да не нарушават, със съжаление заяви той. Сред основните грешки, които се допускат, са

- проблемът с т.нар. "бройно множествено число", напр. "В залата присъстват 150 депутата". Правилното съгласуване е депутати.

- изрази като: "Не сте поставил правилно картата си". Това е често регистрирано отклонение от книжовната норма. "Не сте поставили" е правилното съгласуване (съгласуването не е с оглед на пола, отбеляза езиковедът).

- "Искам да благодарЪ на министър председателЪ" – този начин на произнасяне идва от западните диалекти. Но въпреки всичко книжовният език има правоговорна норма, която трябва да се ползва и спазва.

Към неприятните грешки езиковедите отнасят също: "фнасям закона", "фнос на месо", "законът е флязъл в сила" (грешка, забелязана при Нина Радева например). Фнос, фнесъл, фафла – така говореха мутрите едно време, каза Миланов.

"Една от най-главните характеристики на политическото говорене е максималната абстрактност - отбеляза от своя страна гл. ас. д-р Надежда Михайлова. - Речта им е наситена с клишета с нулева информация. Това води до убеждението, че политиците ни лъжат". Асистент Михайлова даде пример с изрази като "ще стартира реализацията"; "дава силен импулс за формирането" и др..

Сред любимите клишета на политиците ни са още: "политическо пространство", "приоритети", "стартира", "отговорност". Поредната тъжна констатация обаче е, че произнесени от техните уста, тези думи са изпразнени от съдържание