То беше лесен и приятен изпит по принцип.

Само че текстът за слушане - първата една трета от изпита - представете си, беше във вид на диалогчета - 4 на брой.

Децата имаха пред себе си по два въпроса на диалогче, които трябваше да прочетат и да отговорят след слушане на текста.

Да, ама четецът - един учител по английски от съответното училище - трябваше да се прави ту на Бен, ту на Тина, непременно преправяйки гласа си и предупреждавайки предварително чия реплика чете. Инак децата нямаше как да разберат кой от героите какво казва, за да могат да отговорят правилно на въпросите.

И това чудо се пуска по цяла България!

Само можем да гадаем какво се е случвало в село Крива паланка приемерно с горките деца. Всъщност може би там учителите са по-милостиви, организирали са се скоростно след разсекретяване на материалите - в 9:30, половин час преди изпита! - и са направили драмсъстав от поне двама англоговорящи учители, по възможност мъж и жена за двете роли...

А не беше толкова сложно да се пусне по едно СД със запис до всяко училище с възможност за копиране.

Или текстът да не беше диалогичен, а разказен.

Ама това му хрумва на човек, който наистина го е грижа какво ще се случи в тез хиляди класни стаи, до които го изпраща...

А не на леличките от МОН, които пак се представиха!

Безобразници!