І. ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПО ВРЕМЕ НА ОСМАНСКОТО ИГО И ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪСТАНИЕТО

За своето освобождение българският народ вдига много бунтове и въстания. Измежду тях АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ от 1876 г. е най-голямото и най-масивното, както по териториален обхват, така и по организация и подготовка. То е апогей на героичната борба на българския народ за национално освобождение и заема важно място в епохата на Българското възраждане.

През османското иго особено тежко е положението в селата, където живее основната маса от българското население. Селяните плащат на спахиите, църквата и държавата рента и всевъзможни данъци и такси, които достигат до 150 вида. Освен това те работят непрекъснато ангария, строят ханове, пътища и мостове. Селяните страдат и от търговците, които още на зелено изкупуват на крайно ниски цени земеделските им продукти, и от лихварите, които отпускат заеми с висока лихва ерешу залагане на част или на целия имот. Преселените през 1864 г. черкези в нашите земи кръстосват навред страната и извършват грабежи. Селяните, и особено жените, не смеят да излизат и да обработват нивите си. Появяват се и разбойнически банди, които причакват по друмищата селяните, занаятчиите и търговците, за да ги ограбват. Разложената администрация е безсилна да се справи с това положение и да въведе ред и сигурност. Така в българския народ постепенно се зараждат и назряват сили за събаряне на феодалното господство. Назряват и условия за национално освободително движение, което намира израз в героичното Априлско въстание.

Патриархът на бългаското национално революционно движение ГЕОРГИ РАКОВСКИ отрано поема революционното поприще и израства като пламенен патриот и борец за свобода. Раковски пръв прокарва идеята, че свободата може да се извоюва не с отделни хайдушки чети за лично отмъшение, а само с усилията на всички чети, чрез смела въоръжена революционна борба, ръководена от един център.

След неуспеха на четата на Х.Димитър и Ст.Караджа, на историческата сцена излиза ВАСИЛ ЛЕВСКИ. У него се ражда и узрява мисълта, че за да има успех в борбата, е нужно тайните комитети не само да пропагандират революционно движение, но и да го организират. В споровете за намиране на нов път за борба Левски се сближава с Л.Каравелов, който пръв дава оценка, че избраният път от Левски е правилен, и го подпомага в започнатото дело.

През есента на 1869 г. в Букурещ се слага началото на БРЦК. Настъпва нов подем в революционното движение. Левски кръстосва надлъж и шир страната и основава комитети. През това време изработва и устава на организацията.

След смъртта на Левски в революционната организация настъпва криза. През 1874 г. е избран временен ЦК начело с Л.КАРАВЕЛОВ. В комитета за пръв път влиза и Хр.Ботев.

По инициатива на Ботев и Ст.Стамболов на 12.VIII.1875 г. В

Букурещ се свиква събрание на БРЦК с представители и от България. Избран е нов Централен комитет начело с Хр. БОТЕВ, който взема решение за вдигане на въстание през септември същата година.

СТАРОЗАГОРСКОТО ВЪСТАНИЕ завършва безуспешно, но то е прелюдия на

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ.

II. ГЮРГЕВСКИ ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ

След неуспеха на Старозагорското въстание в комитета настъпва отново криза. След оставката на Ботев - 30 септември - фактически БРЦК се разпада, но революционните демократи, през ноември 1875 г. съставят в Гюргево нов ЦК, който започва подготовката на Априлското въстание. В него влизат: Стамболов, Заимов, Волов, Ил. Драгостинов, Н.Обретенов, Хр.Караминков-Бунето, Ив.Димитров и Г.Апостолов.

За комитета има само един път - въстание, и то не по-късно от пролетта на следващата година.

"Ние - пише Н.Обретенов до майка си баба Тонка - не ще оставим Турция на мира: или ще измрем всинца, или ще освободим България".

Гюргевският комитет разделя страната на четири революционни окръга: I - Търновски, II - Сливенски, III - Врачански, IV- Пловдивски.

В решенията на комитета залягат идеите на Раковски и Левски. Първо, добре извършена подготовка на въстанието на базата на гъсто изградена мрежа от революционни комитети. На второ място, масово всенародно

въстание, трето - създаване на боеспособна войска, която да може да е задържи в планинските места продължително време. Гюргевският комитет

определя и дата за обявяване на въстанието - 1 май.

Преминалите в България в началото на 1876 година революционни дейци започват работа по подготовка на въстанието. Най-активна и масова работа се извършва в Търновски и Пловдивски революционен окръг.

Непрекъснатата обиколка на апостолите между народа и късият срок за подготовка на въстанието създават дни на трескава работа. Тя поглъща вниманието не само на съзаклятниците, но и на техните семейства, близки и познати. В подготовката вземат участие и млади, и стари, и децата в училището. Всеки се готви и с нетърпение очаква да дойде уреченият ден и час. Всичко друго е оставено настрана.

Този революционен подем в подготовката на въстанието по неповто­рим начин изразява народният поет Иван Вазов:

„Идеята бърже пониква, порасна

Облада душите с новия си жар

................................

И в няколко дена тайно и полека

народът порасна на няколко века."

Наближава СЪБРАНИЕТО В ОБОРИЩЕ.

Наближава 1-ви май 1876 г., датата, когато по решение на Гюргевския комитет трябва да се "прогласи бунтът". От друга страна, тайната за подготовката на въстанието става достояние на все по-голям кръг от хора и едно издайничество може да осуети въстанието. Затова апостолите бързат.

По скрити охранявани горски пътеки от 10 до 13 април в Оборище пристигат 65 делегати от 58 комитета, Бенковски пристига на 13 вечерта На 14 април призори събранието се открива.


ІІІ. ИЗБУХВАНЕ И ХОД НА ВЪСТАНИЕТО

Пловдивски революционен окръг. След закриването на събранието в Оборище Венко Стоянов на път за своето село (днешно с.Росен) се спира в едно турско теке и разказва всичко за случилото се в Оборище на "своите" приятели. На другия ден той отива в Пазарджик, а оттам - в Пловдив. По телеграфа новината бързо стига в Одрин. Властта, която и по-рано подушва, че раята готви нещо, взема веднага мерки за потушаване на бунта още в самото начало. От Пазарджик и от Пловдив тя изпраща по една конна група в Панагюрище и Копривщица за залавяне на местните революционни ръководители.

На 19 април 1876 г. следобед групата начело с Неджиб ага пристига в Копривщица. На следващия ден по негова заповед в конака са задържани няколко души. Неджиб ага с хитрост се опитва да залови и Тодор Каблешков, но не успява. По решение на комитета Каблешков и 20 души въоръжени съзаклятници нападат и разбиват конака, убиват мюдюрина и няколко войници и освобождават задържаните.

Първият изстрел е даден. Въстанието в Копривщица е обявено. Съшия ден Каблешков написва прочутото "Кърваво писмо", с което съобщава на апостолите в Панагюрише за събитията в Копривщица и ги приканва да извършат незабавно и те същото.

Двама куриери отнасят писмото в Панагюрище в хана на Найден Дринов, а оттам - в къщата на Иван Тутев, където се намират апостолите,

Бенковски го прочита с висок и треперещ от вълнение глас.

"Братия!

Вчера пристигна в селото Неджиб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за Вашето решение, станало на Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюрина и няколко заптиета... Сега, когато Ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от църковните камбани, и юнаци се целуват един други по улиците... Ако Вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрише.

Копривщица, 20 април 1876 г."

Бенковски едва завършва последните думи от писмото на Каблешков и апостолите в един глас извикват: "Бунт! На оръжие!" Войводата е в стихията си: "Бунт! Въстание! - гръмогласно вика той, - Скоро Бобеков свикайте стотниците, удряйте камбаните. Изгърмете няколко пушки да се обяви вече въстание!"

Волов дава първия изстрел. После четиримата апостоли, гологлави, с пушки и голи саби в ръце, като вихрушка изскачат на улицата. Те подемат революционната песен: "Ха народ поробен, що си тъй заспал", която често се прекъсва от гръмогласното им "Бунт! На оръжие!".

Скоро на площада се събират множество бойци във въстаническа униформа, с оръжие в ръка и закичени с цветя. Пушките екват.

Въстанието в Панагюрище е обявено. Връщане назад няма.

Бенковски дава нареждане да се съобщи на другите революционни окръзи. Още същата вечер той застава начело на една конна дружина, с която обикаля по-голямата част от селата в долината на р. Тополница за вдигане на въстание.

Разгласяването на въстанието става по най-бърз начин, като се изпращат нарочни куриери, които носят препис от "Кървавото писмо". За 1-2 дни всички селища в окръга са известени за преждевременното избухване на въстанието. Общо в окръга въстават над 40 селища. Борбата пламва. Местните представители на султанската власт са премахнати. Съгласно решенията в Оборище повечето от въстаналите селища се приготвят за самостоятелна и решителна отбрана. Те копаят окопи, издигат барикади, определят складове за храни, организират оръжейни работилници, завардват пътишата, поставят охрана. Други селища прехвърлят цялото население и покъщнина в по-надеждни пунктове и там съвмест­но се организират за обща защита. Трети изоставят родните си огнища и се установяват в непристъпните планински места, където организират въстанически лагери. В бунтовните гори на Еледжик се събират над 5000 души. Във всички въстанали селища покорната довчера рая здраво се изправя на краката си и доказва на вековния поробител, че тя може и е готова да даде всичко за защита на най-скъпото човешко благо - свободата.

В първите няколко дни не се предприемат никакви бойни действия. Турската власт е смутена от избухналите едновременно десетки въстанически огнища. Тя не знае с какви сили разполагат въстаниците, въздържа се от нападение и използува времето за разузнаване и мобилизиране на башибозука от съседните селища.

Първите въоръжени сблъсквания с башибозука стават в Стрелча, а след това огнените езици на пожара обхващат всички въстанали селища.

ПАНАГЮРИЩЕ

Деян Белишки закупува кадифе за ушиване знамето на IV революционен окръг, на което учителката Райна поп Георгиева извезва надписа "Свобода или смърт".

В плана на панагюрския комитет за вдигане на въстание се предвижда подпалването на Одрин и Пловдив и разрушаване на моста на р. Арда, но планът не се осъществява поради преждевременното избухване на въстанието. Цяло Панагюрище се вдига на крак. Нестихващият ек на църковните камбани възвестява тържествения час. Скоро на площада се събират над 500 души, Всички ликуват. "Млади момци - пише Захари Стоянов, - закичени със зелен здравец и въоръжени, както се следва, прииждаха от всички страни на мегдана, целувания и прегръщания се виждаха навсякъде? Камбаните не млъкваха още, песни патриотични заглушаваха въздуха, куршумите свиреха над селото, защото всеки юнак желаеше да си опита шишането Огънят пламна вече

Първата грижа на революционният комитет е да се завардят пътищата към Пазарджик и Златица, откъдето се очаква нападение. На 21 април 1876 г. Бенковски се завръща от първата обиколка на близките села. Голяма е радостта на всички. На следвания ден по най-тържествен начин се освещава революционното знаме от главния архиерей поп Грую Бански и 10-15 свещеници. След церемонията знамето се пренася през града с многолюдно шествие начело с духовния клир, следван от знамето, носено на кон от Райна поп Георгиева, щаба, въстаници и множество народ. Това са първите най-щастливи дни в свободното "царство".
"Аз не вярвам" - пише З. Стоянов - "дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище с изключение на въстаниците по укрепленията, която да не присъствува на тоя тържествен акт....".

Шествието спира в ливадите край селото, където Бенковски обявява, че е необходимо да се образува чета, която да бъде навсякъде за да оказва помощ на въстаналите. Формираната "Хвърковата чета" е в състав: Георги Бенковски - войвода, Крайно Самоходов, Тома Георгиев и Тодор Белопитов, Захари Стоянов и др.

След първите дни на всеобща радост разузнаването донася, че на 25 април в Стрелча пристига Хафъз паша с 3000-4000 души редовен аскер Това смущава, но не отчайва въстаниците. Павел Бобеков отхвърля пред­ложението на Хафъз паша за предаване. На 29 срещу 30 април турците използват дъждовното време и през Буево ниве и Балабанова кория неза­белязано заемат вр.Висок, откъдето стремително се надвесват над Панагюрище. Заел командните височини Хафъз паша пише до Панагюрище да сложи оръжие и да се предаде. Но доблестният председател на Военния съвет не свежда глава пред турския паша и неговата озверена орда от

Най-после след няколкочасов упорит бой столицата на десетдневното царство пада. Нахълталият в нея аскер и башибозук я подлага на ограбване и опожаряване. В борбата Панагюрище дава 600-650 души свидни жертви, повечето невинни деца, жени и старци, които не успяват да на пуснат града; турците загубват 170-200 души. "Панагюрци - пише Захари Стоянов - обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държи първо място в страниците на българската нова история заедно с пукнатия им на две половини топ. Славно свършиха панагюрци..."

Макар и опожарено, Панагюрище днес пази от онова време повече от 20 къщи, църкви, чешми, обявени за паметници на културата. Такива са Тутевата къща, където е получено "Кървавото писмо" на Каблешков и обявено въстанието; къщата-музей на Райна поп Георгиева; Дудековата къща, превърната в музей - в двора на която се защитава и самоубива Петър ЩърбаноВ; къщата на Марин Дринов; двете църкви и др.

В първия момент на въстанието СТРЕЛЧА е най-невралгичният пункт. Селището е ключът на връзката между Панагюрище и Копривщица. Затова Бенковски и Военният съвет решават да се изпрати на Стрелча незабавно помощ за ликвидиране на опасността.

На 20.IV. една чета панагюрци от 60-70 души начело с П.Волов и Г.Икономов заминава за Стрелча. Турските къщи са запалени. Въстаниците заемат позиции на изток срещу джамията и я обстрелват. На 21.IV. обсадата продължава и огънят отново започва. Виждайки, че положението се затяга, Волов уведомява Копривщица да из прати помощ. От там незабавно пристига една чета от 20 души. Атаките срешу джамията се засилват, но успех няма.

През нощта един турчин незабелязано се измъква от джамията и съобщава в съседното село, че са обсадени. На 22 април в гръб на въстаниците се явяват 500 души башибозуци и налягат яростно, водени от главорезите Али Пехливан и Кьор Мехмед. След упорито сражение стрелчани са принудени да се изтеглят на запад от селото. Озверелият башибозук влиза в селото,ограбва го и опожарява

На 30 април 1876 г. едно след друго следват нерадостните известия: Стрелча паднала на 22 април; Клисура и Петрич -на 26-ти; над Панагюрище надвисва смъртна опасност; Батак, Брацигово и Перушица блокирани от аскер и башибозуци; пламъци и дим се вият над Тракия, отвсякъде се иска помощ. В тези десет дни Бенковски не стои повече от 1-2 дни на едно място. Той е навсякъде. И сега по искане на панагюрци бърза да даде помощ на столицата, откъдето пристигат тревожи сведения. След заминаването на Хвърковатата чета пъпчивата на Хасан паша, пристигнал от Ниш с 3000 аскер, оръдия, като лешояди от три страни нападат Еледжик. Въстаниците геройски отбиват бесния пристъп на врага.

Озверелият башибозук нахълтва в лагера, където извършват нечуван грабеж, опустошения и убийства. Беззащитното население се пръска из гората. Настава грозна сеч. Много са избити на място, а други заловени и след мъчителни изтезания, умъртвени. Лагерът е ограбен и сринат до основи. Околността на Старото градище става гробница на 300 души.

На следващия ден Хасан паша влиза в Церово, което също ограбва и опожарява. Подобна участ постига и всички въстанали села в Церовския район.

КЛИСУРА

Клисура първа последва зова на Копривщица.Въстаниците,около 300 души, обръщат най-голямо внимание на защитата на прохода. Главната позиция се установява на Зли дол, където са изкарани и черешовите топчета. За тяхното изпробване Иван Танков - Боримечката предупреждава населението. Междувременно в Карлово кръвожадният Тосун бей събира огромна орда башибозук и на 26 април се придвижва към Клисура. Въстаниците изпращат куриер в Копривщица за помощ. По обяд Тосун бей настъпва с главните си сили към позициите на Зли дол. Въстаниците откриват огън. Започва решителна битка. Ожесточеното сражение продължава около час и половина, но силите са неравни.

В тези минути се издигат върхове на героизъм, един от който показва ЦАНА КОЗИНАРОВА. Тя няма оръжие.Нейният мъж е някъде на позициите на Зли дол, но жената знае неговата заръка - жива в ръцете на турците да не се даде. А башибозукът пъпли и към нейната къща. Като орлица тя е свила край себе си невръстните четири деца. Малките се притискат към нея и плахо обвиват снагата й. А тя за последен път, през сълзи, милва и целува русите им главици, но едно по едно плачът им заглъхва в дълбоките води на кладенеца. Майката последна, притиснала пеленачето до гърди, скача в тъмната дупка. Така завършват живота си Цана и нейните деца.

В центъра на селото няколко смелчаци начело с Минчо Калъча продължават отбраната и забавят настъплението на башибозука. Това дава възможност на по-голяма част от населението да се изтегли към КОПРИВИЩА.

След нахлуването на башибозука в Клисура картината е страшна. Градът е подложен на пълно опустошение. Всичко живо, което е намерено, е изклано и най-зверски насечено. Градът е ограбен и всичките 300 къщи са опожарени до основи. Клисура е превърната в пепелище.

ПЕРУЩИЦА

Революционният комитет начело с Петър Бонев отхвърля поставените условия и преговорите завършват без резултат. Въпреки това голяма група мъже жени и деца начело с поп Петър потегля към Устина, за да се предаде. Едва стигнали на Беглишки харман, устинските турци със стръв се нахвърлят към беззащитната група. Настъпва грозна сеч. Някои успяват и се връщат назад в църквата "Св.Атанас", други избягват и се укриват из лозята, а трети по най-зверски начин са съсечени на самото място. Боят пламва.Борбата е страшна и неравна.

На 28 април боят продължава с още по-голямо ожесточение.Обръчът се затяга. На помощ пристига Решид паша от Пловдив с редовен аскер и оръдие. Топовните изстрели попадат точно върху църквата "Св.Атанас" която рухва пред очите и над главите на въстаниците. Сред пламъци и дим те се оттеглят в двора на каменната църква "Св.Архангел Михаил", откъдето продължават борбата.

На 30 април в неравната борба геройски пада убит Петър Бонев - душата на въстанието. Загиват Атанас Тилев, Кольо Колакмана и др. Ръководители на отбраната стават Спас Гинев и Кочо Честименски. На 1 май е запалено и училището. Остават само черковният двор и църквата "Св.Архангел Михаил". Скоро камбанарията рухва от топовните гърмежи. Вътре става непоносимо. Охкания, стенания, сърцераз­дирателни гласове, детски писъци и плач изпълват целия храм. От църква­та се подава сигнал за примирие, но след подлото убийство на изпратените парламентьори въстаниците решават да се борят до смърт.

Втори май е последният ден. Аскерът и башибозукът започват да рушат стените на църквата. Църковната врата е разбита. Настъпва последният момент от неравната борба и саможертва. КОЧО ЧЕСТМЕНСКИ убива своята жена Теохана и невръстното си дете, Спас Гинев убива петте см деца и жена си Гюрга. Примерът последват и други двадесет и двама души. Общо в селото зверски са убити 348 души, 350 къщи са опожарени. Ето как народният поет предава този героизъм:

„Перушице бледа, гнездо на герои, слава!

Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Ти с твойта смърт страшна и храбри моми

Картаген надмина, Спарта засрами."

(из "Кочо" от Ив.Вазов)

Решид паша спечелва битката, за да я загуби за историята. Сбъдва се мечтата на победените - след две години България е разкъсала робските вериги.

БАТАК

След жестокото потушаване на Априлското въстание Батак става най-известното селище не само в България, но и в чужбина, благодарение на Международната анкетна комисия за разследване на извършените зверства по време на въстанието.

На 23 април по най-тържествен начин въстанието се обявява в църквата. Общо въстаниците наброяват над 1000 души, но разполагат едва с 500 пушки, 380 пищова, приготвени са и два топа.

От 23 до 27 април не се води никакъв бой. Губи се ценно време в обмисляне на плана за общо действие с Брацигово. Когато се пристъпя към изпълнението на това решение (27 април), е вече много късно. Башибозукът се опомня и залавя кервана от 200 коне, изпратени в помощ на Брацигово за пренасяне.

По заповед от Пазарджик Ахмед ага Барутанлията мобилизира около 8000 башибозушки пълчища от Доспат, Ардинско, които повежда към Батак. На 29 април предните въстанически постове забелязват приближаването им, а на 30 април врагът е вече над самия Батак.

Първият удар на озверените башибозуци е отбит, но силите са неравни. Въстаниците се отдръпват в селото и оттам се отбраняват.

Като вижда безизходното положение, през нощта на 30 април П.Горанов пробива обръча на противника и извежда голяма група население което се спасява. Другите се укрепват в Богдановата и Кереловата къща, в училището и църквата, и продължават да се бият.

През следващите няколко дни башибозукът извършва с нечувана ярост и жестокост масови зверства. Последното злодеяние Ахмед ага извършва на 4 май, като събира около 300 души, повечето от тях жени, и в центъра на селото им отсича главите.

Батак е покорен. Озвереният башибозук издига най-зловещия паметник на деспотичната Османска империя.

"0нова, което видяхме" - пише Макгахан, - "беше така ужасно, че човек не можеше да спре погледа си повече от един миг... Никога не бих могъл да си представя нещо по-потресаващо... Обходихме мястото и видяхме същата гледка да се повтаря сто пъти.

Навред ужаси, ужаси и само ужаси..."

Църквата училището и десетки още места днес в Батак са светиня за всеки българин.

ПОСЛЕДНИ ДНИ С ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА НА БЕНКОВСКИ

На 30 април 1876 г, следобед Военният съвет в Еледжик решава Бенковски със своята Хвърковата чета да отиде на помощ на Панагюрище.

Четата се спуска от Еледжик към Поибрене. Намира Поибрене преселено и продължава и за с.Мечка. В Мечка положението е същото. Четата нощува с около вр. Вран камък, без да установи връзка. На 2 май продължава и виждайки горящото и потънало в дим Панагюрище, Бенковски дълбоко въздъхва и промълвява:
"Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която няма да заздравее никога, а на Русия - нека тя да заповяда".

Ходът на събитията в най-надеждните въстанически пунктове показва на Бенковски, че поражението на въстанието в IV окръг е неизбежно. Мисълта, че в Търново може би има успех, заставя войводата да поведе част от дружината си към хайдушка Стара планина и оттам в Търново.

"Сбогом, окървавена Тракия!" - пише Захари Стоянов. - "Прощавайте средногорски долини и върхове! Сбогом, многострадални Батак, Брацигово, свещена Перущица!... Поклон отдалеч на вашето пепелище. Сбогом и ти, окървавена Марица, сбогом всичко легнало за право и свобода..."

Бенковски и малката му дружина се скитат още четири дни из Балкана и преживяват много изпитания. На 10 май по обед те попадат на предателя Вълю Стоилов - Мечката, който ги завежда в пещерата при Портата; там нощуват. На 11 май в гората дружината отпразнува деня на Кирил и Методий. На следващия ден - 12 май - дядо Вълю ги повежда уж за Троян. Всъщност те вървят към голготата си - едно специално направено мостче на р.Костина. Щом стъпват на него, Бенковски, който върви пръв, пада убит от засада. Отец Кирил е ранен и заловен, Стефо Далматинеца избягва, но е хванат на другия ден,Захари Стоянов пада в реката, а после по чудо се спасява на един бук.

По следите на ВОЛОВ, ИКОНОМОВ, КАБЛЕШКОВ и техните другари.

Апостолите Волов, Икономов, Каблешков и техните другари напускат Копривщица на 30 април 1876 г., като образуват чета в състав 40-50 души.

Втора по долината на Янтра тръгва групата на Волов, Георги Икономов и Ст. Ангелов. Наближавайки Бяла, групата е забелязана и нападната. За да се спасят, те се хвърлят във водите на Янтра, но попадат в дълбокото и се удавят.

На 3 май от основната чета се отделя групата на Каблешков с Найден поп Стоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Тя също се отправя към Троянския манастир. Над днешното с. Чифлик тя е предадена и заобиколена.

Георги Търнев и Почеков са съсечени на място, а Каблешков и на път за Пловдив се самоубива в конака в Габрово.

Четата на поп ХАРИТОН И БАЧО КИРО

На 27 април в Мусина пристига поп Харитон, където свиква събрание и обявява вдигането на въстанието. На 28 април вечерта в Мусина пристигат въстаници от Бяла черква, Михалци, Мусина, Дичин и др. Формирането на четата става в един много тежък момент, когато се носи вече тревожният слух за неуспеха на въстанието в Горна Оряховица. Няма колебание само в Бяла черква. Оттук излизат два пъти повече от записалите се. Това се дължи на скромната и обаятелна личност на даскал Бачо Киро, на неговата умела, неуморна и постоянна апостолска агитация.

Пред сформираната и готова за път чета поп Харитон произнася кратка, но силна и вдъхновена реч.

Посоката на четата е Тревненска планина, където Тревненската и Габровската чета трябва да се съединят и завардят проходите. Четата пристига в Дряновския манастир на 29 април. По време на пътуването й тя е следена от черкези. В Дряновския манастир четата спира, за да си отдъхне. След почивката продължава за Габрово, но забелязва, че пътят е преграден. Продължаването напред е рисковано. Четата се връща в манастира. От този момент започва историческата битка в Дряновския манастир.

На 1 май става експлозив при правенето на фишеци и поп Харитон е обгорен и ослепява. На мястото на поп Харитон за войвода е избран Петър Пармаков.

Врагът е изненадан от героичната съпротива на защитниците и изпраща ново предложение за предаване, но и то е отхвърлено. Бачо Киро проучва всички места, но се оказва, че отникъде не може да се излезе. Обръчът здраво е затворен и всеки ден кръгът става все по-тесен.

На 7 май, деветият и последен ден от битката, пристига Фазлъ паша. Той прави ново предложение да се предадат, на което те отказват с достоен отговор:

"...Ние искаме от правителството да ни признае правата като народ и докато не стане това, живи няма да се предадем във вашите мъчителни ръце. Ние сме решили да умрем и ще запазим клетвата си. А вие ще бъдете отговорни пред Европа за вашите тиранства".

Фазлъ паша дава заповед да се срине манастирът. Положението става неудържимо. Въстаниците решават да пробият обръча и да излязат. Начело с тях е Пармаков, който с гола сабя в ръка и "ура" повежда смело четат напред. Завършва се ръкопашен бой и пред каменната ограда на манастирското лозе намират смъртта си около 75 души заедно с Пармаков. Останалите се пръскат и укриват. Между тях е и Бачо Киро. Башибозукът нахълтва в манастира и подлага на сеч останалите живи. Тук намират смъртта си поп Харитон, ранените въстаници, калугерите.

Бачо Киро е откаран в Търново. Изправен пред съда, той се държи твърдо и не издава никого. След неговата достойна и умна защита, съдът е склонен да му даде по-лека присъда. Адвокатът Джовани Икономов за да смекчи наказанието му говори пред съда, че той поради многото четене и тежко семейство, се е побъркал, Бачо Киро се възмущава и извиква на турски:

"Вземи си думите назад. Аз не съм луд".

При тези думи съдиите остават изненадани. Това утежнява положението му и съдът издава смъртна присъда чрез обесване.

На 28 май Бачо Киро увисва на бесилката в Търново.

ЧЕТАТА НА ХРИСТО БОТЕВ

Още след получаването на вестта за въстанието, в Румъния започва подготовка на голяма чета. След редица опитни предводители като П. Хитов, Филип Тотю и др. отказват да я оглавят, начело на четата с готовност застават Хр. Ботев, Никола Обретенов, Г. Апостолов и много други. А знаменосец е Никола Симов. Преоблечени като градинари и търговци, четниците се качват на австрийския параход "Радецки" от няколко румънски пристанища и на 17 май го принуждават на спре на българския бряг, близо до с. Козлодуй.

Четата се отправя към Балкана, като води тежки сражения с многобройни преследвачи - главно черкези и башибозуци.

На следващия ден четата се изкачва на Врачанския балкан. И тук, в района на върховете Камарата, Купена и Околчица, на 20 май (2-ри юни) е убит войводата Христо Ботев.

След неговата смърт четниците, разделени на групи, биват преследвани, убивани, пленявани и съдени.

Априлското въстание провокирало за първи път международна акция в защита на българския народ, в която взели участие най-големите умове на ХІХ век. Това движение принудило европейската дипломация отново да се заеме с Източния въпрос с оглед непосредственото уреждане на българското освобождение. То развързало ръцете на Русия за непосредствена акция срещу Османската империя. Цялата верига от събития от 1876 г. до 1878 г. в началото на които като първосблъсък стои Априлското въстание, довели в крайна сметка до освобождението на България.