24. май е най-милият, светъл и свят празник за всички българи. Той поставя своето начало в памет на светите братя Кирил и Методий, завещали на потомците си писменост, която дава мощен тласък в развитието на културата и науката и в укрепването на държавността. Славянската култура вписва ярки страници в развитието на световната цивилизация.

Още през 1762 г. светогорският монах Паисий Хилендарски, разказвайки за най-славните моменти от българската история, с особена гордост отделя специално място на Кирил и Методий в своята „История славеноболгарская", като озаглавява тази глава „За славянските учители". От този момент нататък образите на създателите на славянската писменост се превръщат в символ на българската просвета и култура.

Под влияние на Паисиевата история през  XVIII в. се появяват още два исторически труда - „Зографската история" (1785 г.) и „История вкратце о болгарословенском народе" на йеромонах Спиридон (1792). За Кирил и Методий се споменава и в двете произведения.

През втората половина на XIX в. черковният празник в чест на двамата братя е обявен за общонароден празник на народната просвета и славянската писменост. Той започва тържествено да се чества от целия народ и става израз на национално съзнание и патриотизъм. На този ден празнуват всички българи - православни и католици,  емигрантите в Румъния, заточенците в Диар-Бекир, всички ученици и учители в поробена България.

Особено голяма заслуга за провъзгласяването на празника на Кирил и Методий за училищен и общонароден празник имат братята Найден и Константин Герови. В Пловдив през 1851 г. Найден Геров, д-р Чомаков и други родолюбиви българи решават да именуват училището „Кирил и Методий". В Прилеп и по други места започват да се появяват училища, носещи имената на славянските просветители. Пловдивските родолюбци преосмислят Кирилометодиевия празник и дават идеята той да започне да се празнува по светски. Геров пише в своите спомени:
„Щом училището се нарече „Св. Кирил и Методий", трябваше и празникът му да се празнува. Училището въведе този празник, който си остана да се празнува и занапред. Кримската война ме пропъди из Пловдив. На мое място за учител остана брат ми Костадин. И той продължи въведения обичай".

По примера на пловдивското училище, както и по собствена инициатива, и други училища започват да почитат паметта на Кирил и Методий и да придават на празника общонароден просветен характер. През 1856 г. Кирилометодиевият празник тържествено се отбелязва в Цариград. Инициаторите на това тържество пишат: „заради туй обявляеме въобще, за да возприемат той пример по сичка България, да празнуват на всякое лято паметта на тия святии."

През 1858 г. „Цариградски вестник" помества покана от Йоаким Груев за всеобщо честване на паметта на Кирил и Методий. В нея се подчертава, че това важно събитие трябва да се отбелязва като училищен празник. Поканата изиграва голяма роля за установяване на тази практика в България.

Идеята се подема от всички български селища. Многобройните дописки в българските възрожденски вестници отразяват как са протекли тържествата.

През 1863 г. вече целият славянски свят чества 1000-годишнината от създаването на славянската писменост и книга, която се превръща в празник на славянското единство и на славянската култура. В Русия, Чехия и Хърватско се издават сборници в чест на Кирил и Методий, появяват се и художествени произведения, посветени на тяхното дело.

По това време българският народ все още е под робство, но духът му вече не е робски. В училищата учителите държат вълнуващи речи, в периодичния печат се появяват патриотични статии. Празникът започва да придобива обществено-политически смисъл. В края на 60-те години прогресивната интелигенция започва да свързва празника не само с борбата за широка българска просвета и възпитание в дух на народностна гордост, но и с борбата за политическа свобода.

Един от първите изразители на тези идеи е поетът-революционер Христо Ботев. На 11 май 1867 г. в двора на Калоферското училище той той държи пламенна реч пред учениците и съгражданите си, в която призовава народа да следва примера на Кирил и Методий в борбата за народна свобода и културна независимост. По-късно в Румъния Ботев написва и специална статия по повод на празника и в нея поетът нарежда Кирил и Методий в редицата на гениите на човечеството, изтъква общославянското им значение и свързва делото им с идеята за политическо освобождение на българския народ:

„В историята на почти всички народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовешки характер и затова по своето всемирно значение заслужават почит и уважение. И в историята на нашия потъпкан днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си вещо в историята на човешкия напредък, и които, разбира се, трябва да възбуждат почит и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но и на всеки честен, искрен и признателен славянин. Едно от тия събития, без съмнение, е кръщението на българския народ, което, от една страна, ако й да пренесе заедно със себе си из Византия началото на нашето политическо падение, но, от друга страна, постави началото на оная знаменита в старото време славянска култура, за която възпоминанията днес сближават и въодушевяват с взаимна симпатия почти всички славянски племена.

Така 11 май стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение."

Образите на Кирил и Методий съпътстват българските революционери по време на Априлското въстание и на Освободителната война. Достатъчен е следният трогателен пример: Българските опълченци тръгват на последен бой, водени от голямата си любов към България и от братята Кирил и Методий. На Самарското знаме са извезани техните образи. В Плоещ (Румъния) знамето е предадено тържествено на българите. Това става през май 1877 г. В речта по този повод се казва:
„Юнаци! С вас наедно ние днес празнуваме първата година на това знаменито и първо българско знаме, върху което са изображени славянските апостоли Кирил и Методий, паметта на които днес тържествено се слави по сичка Русия и целия славянски свят. Както в деветото столетие Кирил и Методий са освободили славянството, а особено нас, българите, от идолопоклонството и невежеството, така също и днес ще се намерят посред българското опълчение, ще го насърчат в сраженията и ще му помагат най-сетне да избави България и отечеството им от турското робство."

Наред с порастването на националното ни самочувствие и с преосмислянето на Кирилометодиевия празник се провокира и интересът на живописците към образите на двамата братя. За пръв път в печатна книга се явява ликът на Методий у Христофор Жефарович - в неговата „Стематография" (1741). Това е труд, който оказва твърде силно влияние върху плеада български възрожденци - Паисий, Раковски, Ив. Богоров и др. Той въздейства с гербовете на царствата и не на последно място - с ликовете на светците Методий, Наум и Климент.

По-късно училищата, особено тези, които носят името на двамата братя, започват да си поръчват икони. На 11 май се създава традицията иконите да се обкичват с цветя, да се изнасят пред училището или се носят пред училищната колона и символично водят възродения народ напред. Тези „икони" имат ново виждане на образите на Кирил и Методий, които обикновено са изобразени в цял ръст и носят пред себе си разгънат свитък с българската азбука. Образите на славянските първоучители се зографисват и в църкви и манастири. Никой друг славянски народ не е рисувал така много ликовете на създателите на славянската писменост.

С възраждането на паметта на Кирил и Методий сред българската интелигенция и народ през XIX в. се слага началото и на научния интерес към делото на братята-апостоли. Този интерес е свързан както с националните борби за българско училище и църква, с пробуждането на духовните сили на българина и неговия стремеж да получи равностойно място сред народите, така и с развитието на славистиката, с трудовете на руски и чешки учени, като Юрий Венелин, Шафарик, руските славянофили и др.

Един от първите наши културни дейци, който поставя въпроса за делото на Кирил и Методий на научна основа, е Васил Априлов. През 1841 г. в Одеса той издава първата си научна творба, написана и издадена на руски, но преведена и на български -  „Българските книжники или на какво славянско племе собствено принадлежи Кириловската азбука". В нея Априлов поставя много важни филологически и историко-културни въпроси, с които славистиката и до днес се занимава.

В първото българско списание „Любословие" неговият издател К. Фотинов публикува статия под заглавие „Мъчно е да познае человек себе си" (1846). В него той се застъпва за българския произход на двамата братя.

По проблемите на кирило-методиевистиката Найден Геров пише голяма статия през 1852 г.: „Няколко мисли за българский език и за образованието у българите". Често се връщат към тези въпроси Г. Раковски и М. Дринов. За началото на славянската писменост и личността на Кирил и Методий Раковски има своеобразни, оригинални, силно повлияни от патриотичното му чувство, схващания, които изразява в книгата си  „Ключ болгарского языка", писана в Букурещ през 1865 г., но отпечатана през 1880 г.

Марин Дринов засяга проблемите на славянската писменост и ги поставя на научни основи в няколко свои статии от 1869, 1870 г. и по-късно.

През 1875 г. Л. Каравелов публикува в Букурещ книжката „Кирил и Методий - български просветители", издание на Дружеството за разпространение на полезни знания. В унисон с всички български възрожденци и Каравелов „доказва" българския произход на Кирил и Методий, които превеждат книгите на „народен" език. Те дълго време учили първо своите еднородци и тъкмо затова византийският император ги е избрал да ги изпрати сред западните славяни. След като проследява живота на Кирил и Методий, Л. Каравелов свързва тяхното дело със своето настояще.

С делото на Кирил и Методий първите български учени се втурват смело в научни борби. С техния пример възторжените възрожденски учители се борят за българско училище и народна просвета. Празникът им не забравят борците в най-трудни условия. На един цял народ, пробудил се за нов живот, Кирил и Методий са вдъхновители, утешители, бранители и помощници. Те са в сърцето, в душата и в бита на всеки българин.

След Освобождението празникът на Кирил и Методий продължава да се празнува като всенароден празник на българската просвета и култура и на славянската писменост. Много български поети като К. Величков, Ст. Михайловски, К. Христов и др. посвещават стихове за основоположниците на славянската писменост.
 
Най-голяма популярност придобива стихотворението на Ст. Михайловски „Кирил и Методий" (написано в Русе на 15 април, 1892),  което се превръща в химн за прослава на славянските първоучители и великото им дело. Музиката е написана 9 години по-късно, в навечерието на празника, от учителя по пеене Панайот Пипков в ловчанското петокласно мъжко училище и то само за четвърт час. Той взима тебешира и написва нотите на музиката на черната дъска. Преди да удари звънецът учениците успяват да изпеят песента за пръв път.

-- През 1975 г. председателят на Държавния съвет Тодор Живков посещава Ватикана и се среща с папа Павел VI - първа в българската история среща на държавен глава с главата на Римокатолическата църква. Пет години след това събитие, на 31 декември 1980 г., първият папа славянин Йоан Павел II обявява двамата солунски братя за съпокровители на Европа, редом със свети Бенедикт. В речта си той казва, че „двамата славянски апостоли се завръщат днес отново при нас, увенчани с нов ореол и натоварени с нова мисия. Те трябва да бдят над Европа, която ги зове като свои патрони". Години по-късно, на 24 май 2002 г., когато папата официално посещава България, в отговор на оказаната висока чест Йордан Радичков произнася обръщение към него в НДК. Президентът Първанов подарява на папа Йоан Павел II скулптурна иконна композиция "Св. седмочисленици".

-- Празникът на Кирил и Методий е обявен за официален с решение на 9-тото Народно събрание на 30 март 1990 г.

-- А тук можете да чуете училищния химн - балада за Кирил и Методий на едно частно езиково училище, което носи имената на славянските равноапостоли.