Когато пътуваш през Предела и поречието на река Места, думите губят смисъл, защото красотата на българската природа в този край е безмерна… Само очите и душата се пълнят с наслада, идваща от прекрасните гледки, редуващи  се една след друга.

  Втори юни- ден за почит към падналите за освобождението на България войни, начало на лятото и дългоочакваната за учениците лятна ваканция. През този не дотам слънчев ден, четиридесет ученика и техните ръководители пътувахме за зелено училище, което щеше да се проведе в с. Огняново, в базата на х-л „Делта”. Настроението беше приповдигнато, макар че усещах вътрешно безпокойство, породено от няколко негативни отзива за хотела, които бях прочела във форумите на мрежата. Все пак изгледите и рекламите на хотела, в големите туристически сайтове, вдъхваха доверие и реших да не мисля за това. Какво пък винаги може да се получи „пропадане”, не може на всеки да се угоди…

  Пристигаме. Децата превъзбудено говорят . Гледката им харесва:  два басейна, джакузи, фитнес, хубав парк…, но с похвалите до тук. Първото разочарование: басейна е празен!-профилактика.?! Уверяват ни, че това е за здравето на децата, че на следващия ден вече ще може да се къпем в чист басейн, но следва второто разочарование: къпането в басейна е само по 30 минути на група. Обяснението: водата е минерална и прекалено тежка за децата. Съгласихме се. Децата, обаче трудно го разбраха. Все пак ги убедихме. Уточнихме часовете на хранене. Договорката с туроператора е 4 пълни пансиона. За първият ден имаме само вечеря, затова децата са обядвали пътьом. Убедени  сме, че в хотела имат тази информация.

   Започна настаняването в хотела. И отново проблеми: магнитните карти не отключват вратите, развалени брави, развалени и капещи кранове на чешми и душове, не отварящи се или трудно затварящи се прозорци и естествено възниква инцидент. В опит да отвори прозорец, за да влезе въздух в задушната стая, едно дете дърпа пердето и корниза едва не го пребива; следващият инцидент е със магнитна карта, която се счупва на две при опит от децата да си отворят вратата. На рецепцията ги карат да заплатят 5лв за счупената карта.??!! След дълги разправии сумата им е опростена. Но следва поредното разочарование /броите ли ги?/. В 15.30 ч смe извикани на обяд?!?!.. Ръководителите се споглеждаме учудено /не би трябвало да обядваме/ , но тъй като е сервирано каним децата. Менюто е безвкусно подобие на таратор, студен, преварен ориз със залък от пилешко филе и суха паста. Преглъщаме трудно, а децата оставят яденето си по масите. Как да ги накараш да ядат тази пародия на българска кухня?... Запазваме спокойствие, но решаваме да искаме менюто за цялата седмица. Обещават ни го и ни уведомяват, че ще вечеряме кебапчета-2бр. с гарнитура задушени картофи на фурна, а десерта е вафла.

Идва вечерята. Администраторката се суети и мрънка за някакво объркване. Искаме обяснение, подозирайки какво може да бъде/ да ни лишат от сух пакет за последния ден, заради безвкусния обяд, който ядохме по никое време/. Администраторката продължава да мрънка и в крайна сметка ни уверява, че всичко е наред. Влизаме в салона. Кебапчетата се оказват безформени, безвкусни, студени и твърди кюфтета, половината направени на скара, а останалите вероятно пържени или печени.Цялата тази „красота” гарнирана с от 3 до 5 парченца от картоф. Децата преглъщат трудно и търсят вода. Вода няма! Възмутително!!!

Решаваме да вдигнем скандал. Искаме да ни свържат с управителя. Но за съжаление никой не знае кой е управителя./????/ Уверяват ни, че причината е в спирането на тока и бурята, която вилня няколко часа преди това. Отново приемаме извиненията.

Следва ден без проблеми. Дадено ни е меню за цялата седмица и с изненада установяваме, че имаме обяд за последния ден/Сух пакет/. Доволни сме, но не за дълго.

Сряда – вечер. Отиваме на вечеря. Менюто е: Руло „Стефани” със сос, гарнитура салата от краставици, десерт – фунийки. Влизаме в салона и …ахваме, но не от задоволство, а от изненада и възмущение. Руло има, но грамажът е толкова спестен, че едва ли би задоволил апетита и на едно 12 месечно бебе, сос липсва. Хляб няма достатъчно на масите. Децата започват да се карат за тънките филийки. Ръководителите сме решени да оставим доброто си възпитание и добрия тон настрана. Отново искаме среща с управителя. Един сервитьор с ехидна усмивка ни уведомява, че управителят в момента е в Англия. Искаме оторизирано лице, с което може да разговаряме или поне да се появи готвача. Заявяват ни, че готвача има работа и не може да се занимава с нас. Настава скандал. Накрая влиза един господин, който ни информира, че той временно изпълнява длъжността управител. Искаме да се измери грамажа на порцията. Оказва се, че тя е на половината на това, което е предвидено като порцион. Готвачът ни убеждава, че при печенето дава фира./Винаги съм задавала въпроса: „Порционът в сурово състояние ли се мери или в готово?”/ Аз питам, ако на него му сервират такава порция ще бъде ли доволен.- Мълчание. В две тави в кухнята на ресторанта стоят три рула- недокоснати. Задавам въпроса защо не са сервирани. Отговор: „Това е вечерята на персонала”. Отново избухвам. Започвам да сипя заплахи. Господинът, представящ се за управител ме моли да запазя спокойствие и нарежда останалите рула да бъдат сервирани на децата, а за да си затворим очите пред безобразията на персонала, на ръководителите ни предлагат почерпка. Обещават ни, че това вече няма да се повтори. Готвачът е смъмрен.

Сервитьорите сърдито донасят на децата останалата част от тяхната вечеря, ръководителите ги раздаваме /?!!/ и накрая  сме почерпени с бутилка бяло вино, тъй като собственикът на комплекса е собственик и на известен винзавод. „Горчиво вино”, ама много горчиво….!!! Ръководителите стоим сърдити и тогава следва следващото предложение: децата ще бъдат компенсирани с два часа повече в басейна на следващия ден./Изведнъж водата стана безопасна!?!/ Предложението е приемливо и укротяваме страстите. Децата са щастливи, че ще плуват в басейна повече време.

Следващият ден е спокоен. Персоналът е учтив и внимателен. Децата влизат и след обяд в басейна, но ..само за един час, защото след това ще слагат препарати…!!! Отново следва: „ Госпожо, вие нали казахте..” и отново трябва да излизаме от неловко положение. Предлагат ни да се къпем на следващата сутрин, но ние отказваме, тъй като това е денят, в които си тръгваме.

Последен ден. Отпътуваме. Автобусът ни идва в 10.00 часа. В 8.00ч искат да освободим стаите, тъй като камериерките трябвало да съберат бельото и да го изпратят за пране. 8.45- децата са принудени да изкарат багажа си навън. Влизаме за закуска, която трябва да бъде пица. Пицата се оказват две изпържени филии в мазнина. Отново валят детски въпроси. Отново ръководителите мънкаме…Отиваме да си получим сухия пакет /той фигурира  в направеното от хотела меню/ и… БУМ!!! Кой ни е казал, че имаме сух пакет?? Показваме менюто. Излиза сърдит готвач и още по –сърдита жена от кухненския персонал и започва скандал. Какъв сух пакет искаме, като първия ден сме обядвали. Порционите вече са ни свършили. Нахални сме и тъй като не отстъпваме и заплашваме да си търсим правата сме обявени за ЛУДИ!!! Търся господина, който се представя за управител. Оплаквам се и говоря на съвест. Отговорът е една ехидна усмивка и пожелание за приятен път. Лелката от кухнята крещи по мен, че такива вечно недоволни като нас, няма да ги искат никъде. Гърлото ми се свива, защото пред мен са четиридесет чифта детски очи, на които трябва да кажа, че ще пътуват четири часа без храна. УЖАС!!!

СЛЕДВА ПОСЛЕДЕН УЖАС!

 Колежката, която издава стаите слиза разтреперана. Персоналът се опитва да вмени на децата повреди на имуществото: паднала мазилка, счупени терикотни плочи и пр. и пр.,все стари повреди.

Отказваме диалог и си тръгваме. Настроението е тягостно. Обещаваме си повече да не стъпим в този иначе прекрасно замислен комплекс.

Пиша тази статия с болка и в ума ми се върти непрекъснато една мисъл, която никога не съм харесвала, защото съм смятала, че е унизителна:”Хубава работа, ама българска!”.

На къде си тръгнал БЪЛГАРИНО, след като си решил да печелиш на гърба на собствените си деца???  Старите БЪЛГАРИ биха рекли: „СРАМОТА”.

Аз се обръщам към теб, ЧИТАТЕЛЮ: „За бога, не посещавай х-л „Делта” в с. Огняново. Не изпращай и децата си там на каквото и да било мероприятие!!!”

Иначе разчитаме да туризма….