Новата игра, която ви предлагам, ми бе подсказана от Марк и Нели (Shogun). Идеята ми е да си припомним прекрасни стихотворения от българската поезия от всички времена, посветени на любовта и обичта към хората и света около нас.

Играта се състои в поместване на стихотворение от български автор, в което се съдържат тези чувства и в отгатване на името и заглавието му.

Правилата на играта са следните:

1. Всеки участник получава по 1 точка за всяко публикувано стихотворение, като не посочва заглавието му.

2. По негов избор стихотворението може да бъде:

- в цял вид (носи 2 точки за онзи, който разпознае автора и заглавието му);

- само част от него (отгатването носи 3 точки, но трябва да се допише стихотворението);

- или на друг език (отгатването носи 6 точки, като се напише оригиналът);

- в случай, че няма участник, който да посочи верния отговор, точките се пишат на онзи, който е задал въпроса.

3. Този, който успее да отговори на поставения въпрос, задава следващия, тоест публикува новото стихотворение.

4. В играта ще се спазва условието, че докато не бъде отговорено на въпроса кой е авторът на посоченото за момента стихотворение, няма да се публикува следващо стихотворение - ще се изчакваме.

5. Времето за отговори е 24 часа.

6. Играта ще завърши точно след един месец, а ако се окаже, че интересът към нея е голям, може да направим и втори тур.

Аз започвам първа. 

Кой е авторът и заглавието на това стихотворение?

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.