Младите славянски „варвари" постоянно нарушавали границите на своите съседи. За да бъдат обуздани, Рим и Византия започнали да правят опити да насочат „варварите" към християнската вяра. Те имали намерение да подчинят техните дъщерни църкви на главните - латинската в Рим и гръцката в Константинопол.

При „варварите" били изпратени мисионери. Сред пратениците на църквата, без съмнение, имало и такива, които искрено и убедено изпълнявали своя духовен дълг. Даже и самите славяни, живеещи в тясно съжителство с европейския средновековен свят, все повече разбирали необходимостта да се влезе в лоното на християнската църква.

Тогава възникнал нов въпрос. Как да стане достъпен за новопокръстените този огромен пласт на световната християнска култура - свещените писания, молитви, трудове, апостолски послания? Славяните никога не са имали единен език, но многобройните славянски говори не пречели всички да се разбират прекрасно.

„Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки" - казва в произведението си „За буквите" Черноризец Храбър. Тези черти и резки някои съвременни учени ги определят като вид руни, а писмото, на което пишели - руническо.

Все пак при търговските сделки, при преброяване на имуществото или когато е трябвало точно да се предаде някакво послание, „чертите и резките" не били достатъчно удобни. Появила се потребност за създаване на славянска писменост.

„Когато [славяните] се кръстиха," - разказва Черноризец Храбър - „бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение."

Част от тези опити се запазили до наши дни: това са звучащи по славянски, но записани с латински букви, главни молитви, разпространени при западните славяни. Друг интересен паметник са документите, при които с гръцки букви са записани български текстове, при това във времената, когато българите говорили все още на своя език (по-късно те започнали да говорят на славянски). 

И въпреки всичко нито латинският, нито гръцкият алфавит съответствал на звуковата палитра на славянския език. Думите, чието звучене било невъзможно да се предаде правилно с гръцки или латински букви, Черноризец Храбър дал като примери: богъ, животъ, дзьло, црькы, широта, iадь, ждоу, iaзыкъ и др.

Проблемът имал и друга страна - политическа. Латинските мисионери, които били изпратени сред славяните да проповядват новата вяра, изобщо не се стремили да я направят понятна за вярващите. В Римската църква било разпространено убеждението, че съществуват само три езика, на които подобава да се слави Бога: еврейски, гръцки и латински, понеже само на тези езици над Христовия кръст било написано: Иисус Назарянин, цар Иудейски". Рим поддържал твърдата позиция, че в „тайната" на християнското учение трябва да са посветени единствено духовниците, а за простите християни са достатъчни няколко специално обработени текста, които да дават най-общи първоначални знания за християнството. 

Във Византия обаче на всичко това гледали малко по-иначе и там започнали да се замислят над създаването на славянски букви. "И дядо ми (Михаил ІІ) и баща ми (Теофил) са търсели такова нещо (славянска азбука), но не са намерили." - казал император Михаил ІІІ на бъдещия създател на славянската азбука  Константин-Кирил Философ. - "Никой друг не може да свърши тази работа като тебе... мъж почтен, благоверен и многоучен философ... "

Тази трудна, но почетна мисия легнала едновременно на плещите на Константин и на неговия брат игумен (настоятел) на православния манастир - Методий. "Вие сте солунчани, а солунчани всички говорят чисто по славянски" - бил следващият аргумент на императора.

Константин (ок. 827-869), подстриган в монашество с името Кирил, и Методий (815-885), чието светско име е неизвестно, станали първосъздателите на славянската писменост. Те произхождали от гръцкия град Солун (днешен Тесалоники) в Северна Гърция. В съседство живеели южните славяни и за жителите на Солун славянският език очевидно бил вторият език, на който са общували.

Двамата братя се родили в многочленно богато семейство, което принадлежало към знатен гръцки род. Главата на семейството Лъв бил почитан като важна персона в града, а майка им Мария имала славянско потекло. Константин-Кирил бил седмото поред дете в семейството.

В  „Пространното житие на Кирил" се разказва, че когато бил седемгодишен, сънувал пророчески сън, в който той си търсел съпруга измежду всички девойки в града. И избрал най-прекрасната: „София, сиреч премъдрост". Тогава родителите му го посъветвали да приеме мъдростта за своя сестра, а разума - за свой сродник. Така и станало. В училището Константин превъзхождал всички в учението, а феноменалната му памет и отличните му познавателни способности поразявали околните.

Ето затова не е чудно защо великият логотет и висш сановник Теокист взел под свое покровителство надареното дете и го изпратил в Цариград да се учи редом с младия цар. Тук, в прочутата Магнаурска школа, Константин получил блестящо за времето си образование. Със своите знания и мъдрост той се радвал на всеобщо възхищение и заслужил почетното прозвище „Философ".

Големият брат Методий също бил начетен и уважаван човек, но за него се знае по-малко. Когато станал на 20 г. бил назначен за архонт (управител) на една славянска област, десет години по-късно обаче внезапно се отказал от тази длъжност, замонашил се и заминал за манастира Полихрон, в планината Олимп, където отначало бил приет за монах, а след това станал негов игумен.

Братът Методий често съпровождал Философа и му помагал в делата. Световната известност и признателност на потомците двамата братя получили заради създаването на славянската писменост и превеждането на свещените книги на славянски език.

И така, през 862 г. в Константинопол пристигнали пратеници на великоморавския княз Ростислав (846-870) с молба  да му бъдат изпратени такива проповедници, които да разтълкуват на моравяните Св. Писание на славянски език. В писмото на княза до Михаил III (според житието на Методий) пишело следното:

„С божия милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители-християни от Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние славяните сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина."

Някои изследователи предполагат, че над създаването на славянското писмо във Византия двамата братя са започнали да се трудят много преди официално отправената молба. Защо ли? Защото и за създаването на азбуката, и за отразяването на звуковия състав на славянския език, и за превода на Евангелието - това сложно, многослойно, литературно произведение, е бил необходим щателен и точен подбор на думи, което представлява огромен труд, отнемащ много време.

На Константин-Кирил и неговия брат Методий са им били необходими поне няколко години, за да завършат своето грандиозно начинание. Затова е естествено да се предположи, че именно тази работа са изпълнявали братята книжовници още през 50-те години на ІХ век, уединени в манастира на планината Олимп, в Мала Азия, където, както се съобщава в житието на Константин-Кирил, те непрекъснато творили и се занимавали само с книги. Според тази теза, която се потвърждава и от Черноризец Храбър в произведението му "За буквите", славянската азбука е създадена през „6363 г. от Сътворението" или това е 855 г. по нашето летоброене.

Други учени обаче изказват по-различно мнение и смятат, че буквите са създадени 7-8 години по-късно, през 862- 863 г., във връзка с моравската мисия, която превръща създаването на славянската писменост в реален факт. Те се аргументират с високата култура на Константин-Кирил, отличното владеене на гръцки и славянски език от страна на двамата братя, което създава реалната възможност в рамките на година и нещо да се изобрети азбуката и да се преведат богослужебните книги.

И така, Константин-Кирил изнамира буквите на първата славянска азбука, наречена глаголица. Тя е плод на големия му ум, на познанията му за чуждите азбуки, на неговото и това на сподвижниците му трудолюбие. Той познавал не само гръцкото писмо, но и еврейското, арабското, вероятно и латинското, имал понятия и за писмеността на много други народи като египтяни, готи и т.н. Сътворяването на азбуката е резултат от великолепната филологическа работа на Философа в съчетание с безупречната му езикова и общокултурна подготовка. Братята не се трудели сами, а им помагали и група славяни, които знаели добре родния си език.

През 863 г. Константин Философ и Методий били посрещнати с велики почести в Моравия. Там те занесли славянската азбука и преведеното на славянски език (Изборно) Евангелие. В препоръчителното писмо, което император Михаил ІІІ изпраща на  княз  Ростислав пише следното: „Изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ. Приеми този дар, по-добър и по-почтен от всякакво злато и сребро, и от скъпоценен камък и от нетрайното богатство..."

Когато пристигнали в столицата на Моравия - Велеград, двамата братя започнали трескава учителска, проповедническа и книжовна дейност. Очевидно Кирил и Методий са били силно загрижени за бъдещето на славянската просвета и книжнина, защото най-напред те обучили ученици на новото славянско писмо, подготвили свои заместници и продължители на делото, а след това, вече с помощта на учениците си, се заели да превеждат църковни книги и да въвеждат в моравските църкви литургия в съответствие с източно-църковните обичаи.

Със създаването на първите славянски книги се зародил нов литературен език, който много скоро се превърнал в международен. Този нов книжовен език, който в своята основа съществувал от векове, започнал да се развива и усъвършенства и днес на него пишат милиони хора по света.

Преводът на богослужебните книги бил величав подвиг на двамата братя. Трябва да се отбележи, че било много трудно да се преведат някои религиозни термини и отвлечени понятия, за които в говоримия народен език нямало съответстващи думи. Сериозна трудност създавали също така граматиката и синтаксисът на византийския гръцки език, които съществено се различавали от славянския. Не е било достатъчно само отличното владеене на двата езика, но също така е бил необходим езиков усет, многостранна култура и словотворчество, качества, които Константин-Кирил притежавал в най-висша степен.

Философът се е придържал стриктно към гръцкия текст и превеждал дума по дума, конструкция по конструкция. Точният превод се е налагал заради средновековните схващания за „свещения" и „божествен" характер на библейските книги. Всяко отклонение от оригинала, съкращаване или допълване на думи или изречения, се  смятало за еретичество.

Но тъй като по природа двата езика - гръцкия и славянския, нямали пълно словесно и словоредно съответствие, Константин се отказал от дословния превод, изказвайки идеята, че „не думите и словата ни са потребни, а техният разум" и вложил ясен смисъл в текстовете.

Така от грубия недодялан славянски език Кирил и Методий извлекли езиково богатство и извършили точен и изразителен превод на църковните текстове. Те използвали думи от народната лексика, а там където липсвали съответствия, създали нови думи (калки), които съществуват и днес като: злодей, лицемерие, откровение.

Появяването на свещените книги на славянски език предизвикало мощен отзвук в света. Всички известни средновековни източници, откликнали на това събитие. Появили се съобщения, че някои хора са започнали да отричат и обругават славянските книги. Хулителите се обосновавали с твърдението, че нито един народ не бива да има своя азбука освен евреите, гърците и латините. В спора се намесил даже папата, който в противоречие с принципите на латинската църква благословил делото на славянските апостоли, и цитирайки Св. Писание приканил всички народи да възхваляват Бога.

Това се случило в далечния  IX век ... А днес навсякъде ни заобикалят букви. Те греят от неоновите реклами, разказват ни от хартиените страници на книгите и от електронните сайтове в интернет за всичко, което съществува на света. Ние се радваме на първите неравни буквички в тетрадките на нашите първокласници и се ядосваме, когато видим също толкова криви буквички в тетрадките на по-големите ученици. Да, буквите не си приличат, те са най-различни, но едно е безспорно: без писмената реч днес е невъзможно да си представим човешкото общество. Записаната мисъл става достояние не само на съвременниците, но и на следващите поколения. Писмеността е съвременната машина на времето, защото с нейна помощ можем да пътешестваме навсякъде, да видим всичко, да се върнем хиляди години назад или да се загледаме в далечното бъдеще...