Това е една много пипкава тема, в която в началото ще се наложи да
сме по-общи и да не разполагаме с цялостни концепции. Защо ли? Защото
такива няма. Както официалното образование, така и валдорф и другите
алтернативни педагогики не дават ясна концепция по въпроса. Липсва
напълно сериозна изследователска дейност по въпроса. А и да си признаем
честно – темата всява смут и страх, а това не са добри предпоставки за
умелото й разглеждане. Защо? Защото новите технологии са нови и се
развиват значително по-бързо както от отделния човек, така и от
обществото като цяло. Технологичното развитие изпреварва културното,
обществено, политическо, социално, икономическо и т.н. развитие и ни
залива като някаква вълна, която вече дори не знаем как да контролираме.
Започвайки скоро като учител по информатика, ще се наема с нелеката
задача да създам точно такава концепция. Започвам с най-общите неща,
които можем да считаме за досегашни постижения в областта.
Може да се каже недвусмислено, че с научно-систематичното преподаване
за мисълта е добре да се започва в училище чак след 14-тата годишнина.
Тогава започва оформянето на съзнателната, аналитична, логическа,
систематична, човешка мисъл, тоест всичко това, което разбираме под
научност. Следствие на тази научност са съвременните високи технологии и
най-вече компютрите и всичко свързано с тях. Следователно високите
технологии и компютрите нямат място в училищата и в живота на децата до
14-тата годишнина. От тях децата не могат да научат нещо съществено, но
могат да се ограничат до именно тази научност, мисловност, в мигове от
живота, когато трябва да формират предимно волята и чувствата си. Същото
важи и за телевизори, видео-игри, умни телефони и т.н.
В основата на развитието на технологии седи необходимостта от
добиване на контрол над сложни процеси и възможността за бързо
извършване на трудни изчисления. Сигурно няма нужда да споменаваме, че
всичко започва не някога и някъде, не на едно място, не в някакъв гараж в
силиконовата долина, а навсякъде в нея и то по време на студената война
и то с военни цели. Налети са милиарди в нови технологии. Това води и
до създаването на подходяща среда в Калифорния за развитието им.
Резултатите са налице, а ползите, слава Богу, се разпростират не само
във военната индустрия. Същото важи обаче и за неприятностите. Основната
е, че ние не контролираме самото средство, което сме създали за
контрол. Новите технологии бързо достигат сложността на системите и
процесите, които трябва да управляват и съответно вече не ни вършат
работа в това отношение. Завъртаме се в порочен кръг. Истинска опасност
идва обаче от това, че новите технологии постепенно се превръщат в
самоцел и забравят да служат на културното, обществено, политическо,
социално, икономическо и т.н. развитие, а и освен това ги задминават
значително по скорост на развитието.
Това е съвсем накратко положението. Разбираемо е защо все още незнаем
как да включим тези технологии в образованието. От горе казаното за мен
следва един много важен извод: новите технологии са добри за нас само
тогава, когато ги познаваме, знаем как работят и ги използваме под
предназначение като помощници в ежедневието си, там където наистина ни
служат и улесняват. Тоест, новите технологии, също както и парите, са
само едно средство за развитието на отделния човек и на обществото като
цяло. Те не са цел или самоцел. Точно това е важно да се разбере от
всяко едно дете. В децата трябва да се възпитава Любовта към живота и
процесите на развитие и усъвършенстване. Любознателност към средствата
за постигане на напредък, тоест спрямо новите технологии и парите, в
много важна. Във никакъв случай тя не трябва да прераства обаче в Любов
или омраза, защото това означава да се обвързваме и привързваме към
средствата, а не към самия път и към стремежите. Това би било една
голяма грешка. Виждаме всеки ден резултатите от нея. Всяко едно
пристрастяване, било то към алкохол, цигари, дроги, залагания или игри е
свързано с прекалено обикване на средствата, а не на самата същност.
Ако използваме технологиите заради самите тях, то значи вече сме
зависими от тях и съответно техни подвластни. Точно в този миг вече не
ние тях контролираме с цел управление на сложни процеси и развитие, а те
нас управяват.
По-точно казано – ние сме си поставили несъзнателно под тяхна власт.
Процес, в който самите ние си измисляме поробител на волята и чувствата
ни и се оставяме доброволно под властта му без да знаем какви ще са
последствията. И без дори да ни интересува. Човешкия глад за намирането
на Бога, господаря, властващия, намира своето задоволяване в
самоподчинението ни под игото на новите технологии. Хора, които са се
борили за свободата си, измислят ново средство за постигането й, но
забравят, че то е само средство и му се подчиняват. Така се превръщат в
роби на собственото си желание за свобода. Образованието включва процеси
на освобождаване, не на поробване. Точно затова е важно децата да
възприемат съзнателно що е то техника и как това средство може да ни
помага, когато го използваме съзнателно.
Тоест, децата е важно да разберат, че в основата на света седи
човека. Следват човешките взаимоотношения и създадените от тях
организации, общества и т.н. Вече говорихме, че присъщи за човека за
волята, душата, вярата, мисълта, чувствата, Духа, а присъщи за
взаимоотношенията между хората са културата, обществото, социалната
среда, икономиката и политиката, например. Едва след това идват
технологиите (и парите, които също, строго погледнато, са технология).
Те служат на хората и техните взаимоотношения.
Какво следва от тези уводни думи за обучението по информатика? Че в
основата на преподаване на информатиката и въобще на технологиите седи
познанието за човека и човешкото общество. Конкретно за училище имаме
три важни извода:
1. Учителят по информатика трябва да познава добре учениците си. Това
е задача, която може да се извърши единствено успешно с помощта на
класния преподавател и на родителите, които съпровождат детето от първи
до осми клас в образователния му път (тоест до 14-тата годишнина).
2. Взаимовръзките между учениците и в обществото трябва да са
познати. Това поражда две насоки – информатиката и технологиите се
преподават само ръка за ръка и в помощ на другите предмети, особено на
социално-обществените предмети. Освен това учителят по информатика /
технологии трябва да познава взаимоотношенията на всеки един ученик в
училище, в общината, в обществото и да ги подпомага чрез технологиите.
3. Учениците (също и учителите и родителите, ако това още не е случая) трябва да бъдат добре запознати именно с тези процеси.
Тоест, образованието по информатика и технологии от една страна
помага за съзнателното възприемане на смисъла на тези средства за
човека и обществото. А от друга запознава хората и обществото със
средствата. В зависимост от индивидуалните пътища на децата и техните
занимания, можем да преподаваме различни технологии, които ще са им от
помощ. Важно е да вземем предвид интересите на самите деца. Тоест,
конкретната програма за обучение се създава съвместно с децата, в
зависимост от тяхната същност, интереси, проекти и дейности. В този ред
на мисли, обучението по информатика и технологии се подчинява първо на
нуждите на децата, а после и на нуждите на училището, учителите,
родителите, общината и цялото общество. От това вече се определя и дали
ще се учат хардуер-приложения, софтуерни приложения, интернет и мрежови
приложения или създаването същите тези приложения според специфичните
нужди.
Най-лесно е да се започне от приложенията. На децата се поставя
задачата да видят как могат да подобрят работата си или да си помогнат в
различни области от живота посредством технически приложения. Например
някое дете има трудности с пространственото разбиране на геометрията.
Съответно се намират софтуерни програми, които подпомагат точно това
пространствено виждане. Ползите, както за детето, така и за учителя по
геометрия са непосредствени. Детето вижда какво е значението на
технологичните средства и как те могат да се използват съзнателно.
Изследват се внимателно различни приложения. Вниква се в това защо
тези приложения са създадени, как действат и какво подпомагат. Най-вече
каква добавена стойност създават. Изследват се границите на тези
приложения и необходимостите, които те не могат да покрият. Тогава у
учениците възниква и съзнателното желание да помогнат за развитието на
тези приложения. Тогава учителят започват да преподава и разработката на
хардуер, софтуер или интернет приложения. Тоест, едва след като
възникне въпроса как се създават приложения, започва да се преподава
програмиране и хардуерно строителство. Това е начин на преподаване на
технологиите според нуждите на самите деца и тяхната среда. Чрез този
процес подсъзнателно се подпомага това, което учениците съзнателно
трябва да разберат – че техниката е средство в помощ на човека и
технологиите.
Ето това са основите на преподаване на информатика и технологии в
училищата. Тепърва предстои много работа в развитието на подходяща
педагогика и методика.
Автор: Крум Сяров
Източник: ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително