Да припомня, че Вторият час на класа беше отпуснат като месечна сума, която се заплаща за:

1. Работа с учебна документация;

2. Работа с родители.

На горното основание парите не се изплащат на всички учители, а само на класните ръководители. Което значи, че всеки класен ръководител, който съвестно изпълнява горепосочените задължения - да попълва учебната документация и да работи с родители, трябва да получава въпросната месечна сума, която е в размер на 18 лв.

Да, ама не, особено след въвеждането на Наредба № 1/4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, която можете да си я дръпнете оттук.

Ще обясня какво имам предвид и ще съм ви благодарна, ако споделите дали и при вас се наблюдава същото положение.

Всички ние отлично знаем, че като класни ръководители не можем да не си свършим работата по документацията, а (особено при началните учители) срещите и разговорите с родители често пъти са дълги и напоителни, провеждат се преди и след учебните часове, в междучасията, не само в работни, но и в неработни дни, очи в очи, по телефон, мейл и т. н.  

И така, днес попаднах в следната абсурдна ситуация. От миналия месец в нашето училище са въведени бланки за лекторски часове, в които класният ръководител вписва Втория час на класа, както го е обявил в графика си от началото на срока. 

Попълвайки бланката, се оказа, че за месец март от общо пет възможни часа ще ми бъдат заплатени само два, защото в моя личен график провеждането на Втория час на класа се пада в сряда. Едната сряда беше Националният празник, другата – патронен празник, а третата – спортен празник. Което значи, че от определените по наредбата 18 лева за месеца ще взема някаква малка част.

Влязох в стаята на пом-директорката, която е усмихнат и ведър човек, с когото всичко можеш да си кажеш открито, без да ти се разсърди, за да й споделя какво мисля по въпроса. В полушеговит дух разговорът, който проведохме, беше горе-долу следният:

Аз:

- Идвам да попитам дали е вярно, че ако Вторият час на класа се пада в неучебен ден, той не се заплаща.

Тя:

- Да, вярно е.

Аз:

- При мен през месец март, по график, Вторият час на класа ми се пада в три неучебни дни и съответно излиза, че няма да ми бъде заплатен.

Тя:

- Да, точно така. Не е трябвало да го пишеш в сряда и нямаше да загубиш парите.

Аз:

- Вторият час на класа не е ли заплащане във вид на конкретна месечна сума заради работата ми като класен ръководител? Тоест - за попълване на учебна документация и за работа с родители? В началото на учебната година, когато правехме графиците, той не зависеше от фиксирания ден.

Тя:

- Да, така беше, но от януари има една наредба, според която той се заплаща само, ако е учителят го е провел в същия ден, както е даден по график.

Аз:

- Ми добре. Излиза, че в дните, когато не ми го плащате, мога да не попълвам учебната документация.

Тя:

- Ако ти не я попълваш, тогава ние ще те накажем и даже ще ти удържим от заплатата.

Аз:

- Сериозно?! В такъв случай смятам, че са нарушени трудовите ми права и ще протестирам.

Тя:

- Заповядай! Протестирай! Можеш, ако искаш, да облепиш цялата стая в плакати, но това е положението.

Аз:

- О! Че ръководството на училището какво общо има с цялата работа!? Ще отправя протестите си не към него, а към авторите на наредбата.

Така че, мили колеги, излиза, че размерът на сумата, която получаваме за Втория час на класа, не зависи от свършената работа, а от избрания ден от седмицата, който сме вписали в графика за консултации. Който колега е бил хитър да сложи в графика си Втория час на класа в такъв ден от седмицата, който да не е неучебен, ще получи цялата сума за работата с учебната документация и с родителите - която работа всички ние, като класни ръководители, вършим! - но който, като мен, не е съобразил този момент, ще бъде лишен от част от парите заради някой „умен” законотворец в нашата държава.

След снощната ми среща с един приятел, дошъл от Щатите, за да се видим, който правейки сравнение с положението там и тук, каза, че ние, българите, творим ужасни закони, и след днешната ми случка, почвам да се питам кога ли ще научим да създаваме справедливи и умни правила и разпоредби? Не за друго, а защото в един нормативен акт всички текстове трябва да се подчиняват на изискванията за логичност, справедливост, правилност! Вместо това постоянно се натъкваме на примери, които ни убеждават точно в обратното.