Днес ми връчиха предизвестието-нямало часове,просто ги давали на друга колежка.Не знам да се смея ли или да плача...То достойнството ако беше лесна работа всеки щеше да го има,нали.Така завършва една 3-годишна война между нас -с претенциите/цитат/и г-жа П.Атанасова.Има само едно интересно нещо,необяснимо за мен-уволняват и тази колежка,която през половиното междучасие стоеше при нас, а през другата половина ходеше да докладва .Какъв ли е вкуса в устата й...Много е интересна реакцията на колектива:някои наистина ни съчувстват,други чукат на дърво-все едно сме заразно болни,а една голяма част не смеят да говорят с нас,да не би да ги видят...дошло е време разделно.Мисля си дали е такава картинката в другите училища,където има съкращения?Много ми грозно