Как се произвеждат поданици?
проф. дсн Георги Димитров


Напоследък в училищното образование у нас се случват много позитивни неща. Промени, които висяха с неотложност от години, започнаха да се реализират - диференцирано заплащане, систематично национално оценяване при завършване на образователна степен, опит за диалог с адресатите на реформата, изработване на концепции, предхождащи създаването на нормативна база, и даже известно отваряне на министерството на образованието и науката за свободен достъп до информация. Именно благодарение на последното става възможно да отговорим и на въпроса, поставен в заглавието.

Отговорът е ясен - " В началото на 21 век поданици се произвеждат трудно, с много упорство и систематични усилия". Но пък училището прави всичко, което е по силите му и, вероятно, постига успехи.

Днес обществеността има вече открит достъп до първия тест за национален изпит на четвъртокласниците по "Човек и общество" - онази материя, чрез която би следвало да възникне гражданското самосъзнание на подрастващите личности. Няма опасност такова нещо да се случи - училищното образование е взело необходимите мерки да растат поданици, а не граждани. Съмнявате се?

Нека видим теста - от 20 въпроса 9 проверяват знания по история, 7 - по география, 3 засягат разпознаването символите на държавността. Единственият въпрос, който може да бъде отнесен пряко към обществения живот е "Кой ръководи училището?" с три отговора - училищното настоятелство, педагогически съвет, директорът. Както правилно отгатнахте, единственият правилен отговор е - директорът-.

Не е маловажна и подредбата на въпросите - от първия, в който се визира човек като член на рода, се преминава към едноличната власт на директора в училището. Не се изненадвайте, че третият въпрос е - Кой е "държавният глава на Република България"? За да знаят децата, че си има държавна глава, която да мисли вместо тях (и родителите им) по държавните въпроси. Общественото устройство е сведено до държавната глава (или главенстващата държава, ако предпочитате) - нищо, че уж сме парламентарна република.

Това не е дефект на теста и даже не е слагачество към президентската институция или конкретния президент и неговите амбиции за увеличени пълномощия.

По-скоро това е перфектен тест, който прилежно ще регистрира резултатите от фрапантно явната социализационна програма на т.нар гражданско образование в българските училища. Ако си направите труда да видите "държавните образователни изисквания" по гражданско образование1, ще се убедите, че тестът действително е напълно коректен към образователния проект. Именно в този проект е гарантирана невъзможността младия човек да стане активен субект в ефективно действащо гражданско общество.

Всъщност изходният проблем в цялата концепция за "гражданско образование" е, че в нея общество изобщо няма. България е сведена до история и география, до славяни, прабългари и природни забележителности; до героични лица и събития и кисело мляко (+ розово масло, на същия ред). Обществото се оказва тотално погълнато от държавата и поради това от децата се изисква да разпознават нейните регалии още преди да имат представа какво е личност, морал, интереси. И още по-важно - да разпознават държавността като единствена социална връзка извън семейството и то още от възрастта, преди да са станали способни да отстояват интереси, да формират автономно мнение, да защитават собствени позиции. От учениците изобщо не се предполага да могат - предполага се обаче да знаят и разпознават носителите на властта.

Тук е целият проблем - образователната стратегия, чиято реализация са "държавните образователни изисквания" за "гражданско образование". Тя не е просто сбъркана - тя е доказуемо вредна в настоящия си концептуален вид и практическа реализация. (А дали си спомняте някога да е била представена за публично обсъждане, преди да бъде приета?)

Проблемите си заслужава да бъдат изброени, преди да си поставим въпроса - откъде идват те. Можем да видим два вида проблеми - на учебното съдържание и на подхода към ученика. 1. Съдържателни:
* основната идея е "труд" (отношение между човека и природата), а не "интереси" (отношения между човека и обществото), съвсем в традициите на един вулгарен материализъм, но и според интересите на преподавателското тяло по география;
* човек е повече поданик на държавата, а не субект на публични позиции (всъщност обществото е подменено от държавата и публичността - като практика, институции и ценности - изобщо отсъства);
* в образованието има много задължителна история, география и даже право и преизобилна философия, но не и социология;
* в полето на гражданството се акцентира на права и задължения (на правния статут), а не на личностни отговорности.

По-общите проблеми са образователния модел са:
* образованието се свежда до заучавано знание, а не до придобиване на поведенчески компетентности, камо ли за формиране на групови позиции, а не дай-боже - за критична проблематизация на официалния ред на нещата;
* господства нормативистка трактовка на Гражданското общество, а не активистка (т.е. как гражданското общество трябва да бъде устроено, а не как ние реално го правим), но пък
* гражданското общество само пази човека от държавата, а не партнира на правителството при провеждане на политики (дали не защото няма как да се дадат примери от всекидневието).

Причините за този твърде своеобразен характер на гражданското образование в България се дължат на първо място на начина, по който то е произведено:
* МОН работи като правило в изолация с колективи, без публична видимост. Няма защо да се изненадваме, че подбраните кадрите са продукт на тясна дисциплинарна социализация (география, история) и идеологическа индоктринираност (вулгарен марксизъм);
* Липсва публичен дебат върху концепцията, ценностните принципи и начина на обучение (това е общ принцип на работа на МОН и той просто е възпроизведен при подготовката на гражданското образование). Ако това не беше така, то откритото обсъждане на ценностите и принципите на гражданското образование би дало шанс да се преодолеят недостатъците на сегашния модел;
* българското гражданско общество не е референт на образованието - то отсъства като емпирична база за учебен процес (позовавания на добри практики), и като процедура както при формирането на концепцията (публичен диалог), така и като практика при провеждането (поради това приносът на НПО е повече подчинен на чуждестранни проектни приоритети - интеграция на ромите, например)

Всичко това ни отвежда към един основен извод: действащото гражданско образование у нас пряко отразява историческата неразвитост на самото гражданско общество в страната като структури и менталност. Учебният процес не е инструмент за формиране на гражданско съзнание и укрепване на гражданското общество. Той е повече продукт и израз на наличното състояние на Гражданското общество в България, което просто няма думата при провеждането на публични политики (в това число образователните) . В това си качество такова образование не може да изпълнява задачата си да бъде източник на развитие на гражданския потенциал на обществото.

Формално погледнато и досега според "държавните образователни стандарти" стандартът за гражданско образование до четвърти клас включна изискването към ученика да "разбира понятието "гражданин на България"; познава основните права, свободи и отговорности; знае правата на детето и основни организации в тяхна подкрепа- -[да]Умее да защитава правата си, без да нарушава правата на другите."

Дали обаче е случайно, че в теста няма нито един въпрос, който да проверява тези придобити компетентности? Тези права просто драстично противоречат на всичко останало, което се случва в училищния живот на ученика.

Следователно, българското образование първо трябва да се промени - съдържателно, ценностно и най-вече - процедурно/методически като даде възможност на детето да се развива като личност, а едва след това да се реализира в масова практика.

Но кому ли са излишни поданици?