Приятели,


Няма никакво съмнение, че сега, след абдикацията на двата казионни синдиката, погледите на всички учители на насочени натук. Това е голяма отговорност!


От нас се очаква да излезнем с едно перфектно становище-предложение. Според мед, нашето предложение  трябва:

1.       Да демонстрира отговорно отношение на гилдията по отношение на кризата, за да успокои разтревожните родители.

2.       Да демонстрира добро познаване на материята, за да ни осигури стабилни позиции в преговорите. Нужни са ни с данни, пресна информация за числеността на гилдията, разбита по категории, и модели за симулация на всякакво увеличение. Това ще ни помогне да имаме готов отговор на всяко ново предложение. Може ли някой да ми ги достави? (Виж един мой модел тук!)

3.       Да излага пределно ясно ситуацията, с помощта на таблици и графики(!), за да я обясни на всички (като Shogun например), който още недоумяват, "как така учителите не кандисват" на нито едно от тези предложения.

4.       Да очертава ясно периметъра на преговорите, за да концентрираме всичките си сили в разрешаването на най-страшния проблем днес - повишението на учителските заплати. (Тук можем да поспорим, но аз намирам за контрапродуктивно да увъртаме. Срамуваме ли се или какво?) Днес се борим за повишаването на учителските заплати, което ще има благотворно влияние върху качеството на образованието, и точка. В обществото вече се говори само за “учителите, дето стачкуват за повече пари”. Да продължаваме с обясненията, че това не е точно така ми се струва загуба на време и сили. Освен това ниманието на обществеността вече е приковано върху проблемите на образованието. Сега трябва да пристъпим към разрешаването им. Един по един!

Струва ми се задължително да изхвърлим извън борда на разговорите Делегираните бюджети. Те са управленски инструмент и уравляващите имат всички правомощия да го прилагат или не. Нашето одобрение не им е нужно!

5.       Да демонстрира разбиране на позицията и на правителството, за да поставим основата на общото търсене, прекратявайки противопостявянето. (Ние не сме магаре на мост, за разлика от мухлясалите си синдикалисти!) Тук е важно да сме наясно с едно: или ще им подскажем откъде реално да набавят допълнителните парици (от икономии и раздути щатове в МОН, от икономии и раздути щатове в администрацията, от прилежно събиране на акцизите върху алкохола, и т.н. ..., ...)  или ще се запънем пак! Да имаме предвид, че правителството също се чуди как да излезне от кризата. Нека ние му подскажем изходите!

Да подчертаем например, че разбираме проблема, че едно нарастване с примерно 300 лв. на ОБЗ, за един учител с 20 годишен стаж, ще означава общ разход от близо (измислям си) 450 лв., но да подскажем също, че тази тежест от 450 лв. може да бъде разпределена между бюджета на МОН, бюджета на Министерство на културата, общинските бюджети особено в големите градове.

Ако събирането на държавните вземания на централно ниво (държавния бюджет) не може да покрие сумите, министърите на образователнието и на финансите да кажат какво от тези 450 лв. могат да покрият. Ако това са 200 лв, което за учителя означава 155 лв, да възложат на общините покриването на остатъка от 250 лв. и да премахнат законовите пречки за това.

Да подчетаем, че разбираме становището на министър Вълчев, че не може да има повишение на заплатите на лошите учители, но в настоящия момент не знаем кои са добри и кои лоши. Липсват критерии за квалифицирането им като такива. Разбираме, че това е едно заварено положение и че трябва да излезнем от него час по-скоро. Ние сме първите, които заявяват, че лошите учители не бива да престъпват прага на училището, че те изобщо не трябва да съществуват! Ето защо предлагаме да се видим тук на дата 9 януари 2008 г., за да формализираме нашата и вашата воля да се справим с този проблем, и да съставим план за съвместна работа.

Управляващите имат нужда да съкратят много (не зная точно колко учители. Аз на тяхно място вероятно бих имал същата “нужда”). Или ще им обясним нагледно, че това не може и не бива да става, още по-малко сега(!), или ще им предложим нашето виждане за намаляването на числеността на учителите (което може да бъде рано пенсиониране с подобаващите стимули за това!). Може да фиксираме датата 2 юли 2008 (ден след програмираното 3-то повишение!) за старт на преговорите по тази точка.

6.       Да предвижда 4 секции

       а.       Административни актове (Повишение на заплатите с на учителите с министерско нареждане от 08 ноември 2007 г.) за незабавно изпълнение от страна на МОН, на МФ или Общините, плюс административни актове по календар.

    б.       Законодателни актове (Премахване на правните ограничения за ... Промяна на закона ... с цел индексирането на ОБЗ ....) за приемане до дата ..., т.е. изискващи техническо време за изпълнението.

    в.       Политически актове (Преразглеждане на Прграма 2007-2015 с цел предвиждане на ... Преразглеждане на критериите за оценка на учител за нуждите на разпределение на дференцирани добавки, ...) за уточняване след широк дебат, чийто старт даваме с подписването на споразумението. Можем да сложим един примерен календар.

    г.       Ангажименти, които учителската гилдия поема. Не ангажименти на синдикални конфедерации, не на синдикатите като цяло, а на учителската гилдия! Тук без никакво съмнение ще е важно да поемем ангажимент! Това ще е нашата разменна монета и доказателство за отговорност. Ще се ангажираме с Проектирането и построяването на цялостна система за управление на развитието на един учител. От приема му и университетското му образование, до кариерното му развитие, стимулиране, назначаване, санкции, уволняване, преместване, оценка на дейността и управление на кризисните ситуации.

Очаквам коментари и допълнения!


Качвам този текст в библиотеката wiki, където можете да го допълвате, поправяте и ... каквото искате друго.

Бързайте и бъдете градивни!  :)