Най-краткото пълно описание на ситуацията ... към 13-ия ден

от Paideia на 09 октомври 2007, 20:21

 
Тъкмо пишех нещо такова... и открих, че Б.Пенчев го е нпаравил по-добре от мен.
***********

Време е да разваляме седянката

 

Автор: Бойко Пенчев, "Литературен вестник"
днес, 16:18

 

Случайно уловеният от микрофона на bTV разговор между Пламен Орешарски и Даниел Вълчев е скандал, който едва ли ще отшуми лесно въпреки усърдното замазване от страна на Станишев, Симеон II и редовите тройнокоалиционни депутати. Най-скандалното в разменените реплики обаче не е думата седянка, както Орешарски нарича преговорите със синдикатите.

Човекът е проявил някакво чувство за хумор - може да е малко дебелашко, но дебелащината трудно може да бъде конвертирана на езика на политическата отговорност. Да не говорим, че остроумието на Орешарски е направо изящно, ако го сравним с това на други негови колеги от правителството. Най-скандалното не е дори усмивчицата на Даниел Вълчев, с която обсъжда поредното отлагане на преговорите. Най-скандалното е в конструктивното предложение на просветния министър: "Горе-долу по една-две сметки да направим, за да приказваме." Една-две сметки, не повече. Сигурно, ако подчинените му чиновници направят не една-две, а примерно три-четири сметки, ще вземат да си докарат херния или високо кръвно.

Доста преди 15 септември се знаеше, че ще има учителска стачка, знаеха се и исканията. Какво правеха през това време просветният и финансовият министър, какво правеха техните "експерти"? Къде са им папките с разчети, къде са пакетите от мерки, вариантите за излизане от кризата? Не стига че за цял месец не е е свършено нищо, ами министър Орешарски заминава на изключително важна седянка в Съвета на Европа, където сигурно ще се решава макроикономическата стабилност на Галактиката. А докато "експертите" се наканят най-накрая все пак да направят, макар и на коляно, една-две сметки, хиляди родители се чудят при кого да оставят децата си, за да отидат на работа.

Хубавата страна на скандала е, че нагледно показа на гражданите какво означават "експертни разговори". Какво още трябва да ни се покаже, за да разберем, че "експертните разговори" и "сериозната реформа" са просто пушилка, похват за отклоняване на вниманието и отлагане във времето? Трябва ли някоя телевизия да сложи скрит микрофон на някой министър, за да проумеем накрая, че в публичната власт "експертът" е наемник, килър. Колкото милиона му кажеш да излязат отдолу на листчето, толкова и ще излязат. Експерт знае две и двеста.

Колко да бъде учителската заплата не е експертен, а политически въпрос. И изходът от сегашната криза е в нейното политизиране, а не в деполитизирането й с "експертни разговори". Учителският труд струва толкова, колкото обществото, и по-специално излъченото от него правителство, е склонно да даде. Проблемът въобще не е има ли пари или няма, както неуморно ни убеждават Станишев и ко. Други са проблемите:

1. Това правителство не знае какво трябва да се направи в образованието (и не само там), неспособно е да предложи пакет от реформи, нито е склонно да потърси идеи и програми от другаде, например от неправителствени организации. Впрочем истинската реформа не е някаква вълшебна формула, принтирана върху листче, а бавен процес, в който трябва да намерят мястото си родители, училищни настоятелства, общински власти.

2. БСП, водещата сила в това правителство, не изпълни предизборното си обещание за 5% дял от бюджета за образование (и то за първата година от управлението, после трябваше да стигне до 5.9%). Това бяха записали в своите "Десет ангажимента за социално отговорно управление" през 2005 г. Сегашната криза е плод до голяма степен на този неизпълнен "ангажимент". Така че не учителите са лакоми, а БСП лъже - това е положението.

3. Правителството не може да се справи със сивия сектор, който непрекъснато генерира невидими за данъчната система плащания и вдига инфлацията. А огромният бюджетен излишък не е повод за гордост, а за срам. Особено когато е направен от ляво правителство и най-вече когато е продукт на занижени очаквания и инфлация, а не на реформирани губещи сектори. Как е знаел г-н Станишев преди една година, че през октомври 2007 г. ще има 3 милиарда излишък, с който да "гарантира борда", стига да не го изядат лакомите даскали?

Нищо против нямам експертите и смятам, че добре премислена реформа е необходима в образованието. В днешния дебат обаче "експертни разговори" и "реформи" се използват от управляващите единствено за парлама. Правителството се мъчи да опакова своята некомпетентност с уж дясна реторика и така вбива клин сред недоволното гражданство, за да не се трансформира синдикалният натиск в политически. Това е димна завеса. Ако прогледнем през нея, ще видим нещо, което май става ясно за все повече хора - общественият договор между обществото и тройната коалиция е рухнал. Време е да разваляме седянката.

Източник в. Дневник