ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ В КОНЦЕПЦИЯТА НА МОМН В публичното пространство битува идеята, че държавата, представлявана от МОМН, трябва да ограничи тоталното администриране в образованието. Съществуват права и дейности, които не могат да се отнемат от държавата, но могат да се оптимизират. В т.5 от ІІІ част на концепцията за нов закон за училищното образование е разработена идеята за подобряване и разширяване броя на съществуващите държавни образователни изисквания във формата на „ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ” В концепцията няма обосновка на ролята, значението и функцията на ДОС, както и защо държавните образователни изисквания /ДОИ/ стават държавни образователни стандарти /ДОС/. Защо трябва да бъдат държани тези стандарти? Защо държавата е ангажирана с дипломата и защо дипломата е акт на държавата? Възможно ли е друга институция, а не държавата да създаде стандарти и те да имат законовата валидност? Например да ги създаде и утвърди институт по образованието към БАН, а тяхното изпълнение да бъда предоставено на министерството на образованието. Такъв институт, неправителствена организация или др.п. могат да ги изработят, но тяхното утвърждаване, т.к. узаконяване е право само на държавата. Защо? Държавата е организацията в обществото, която има публичната власт, дадено и е представителството на гражданите, в своята воля носи волята на гражданите. Държавата не само е принципал /собственик и организатор/ на училищата, не само финансира обучението /съобразно закона за бюджета на държавата/, не само е работодател на ръководителите на училищата, но е единственият институт, упълномощен от гражданите да определя-разпределя правата на отделните граждани. Затова правото на даден гражданин да упражнява дадена професия се дава от държавата. В нейната власт е включено и регулирането на правото на гражданите да получат диплома за средно образование, след доказване на определени качества, а наличието на тези качества се установява от държавата, чрез матурите. Представителството и правото да документират това право на гражданите е дадено от държавата на училищата за средно образование, т.е. да издават дипломите – от името на държавата. Издаването на дипломата е акт, който мотивира младия човек в процеса на неговото образоване, защото той е и важен за бъдещето му. Каква е спецификата на дипломата? Матурите са дейност на държавата, защото чрез матурите държавата установява подготовката на учениците, тяхната подготвеност да поемат правото което им дава дипломата. Държавата определя, че този човек може да осъществява дадени дейности и с дипломата му дава право да ги осъществява, предоставя му власт, пренася върху него част от своята власт, воля, т.е. дипломата „носи” в себе си това право на гражданина. Обучението на учениците се осъществява съобразно стандарти, които са държавни, защото в тези стандарти са включени минималните изисквания на държавата към процеса на обучение на човека, в резултат от който той ще получи правото на явяване на матура и получаване на диплома. Затова законът за образованието трябва да определи МИНИМАЛНИТЕ изисквания на държавата във формата на свои стандарти. В момента, обаче, държавата е определила не минимални, а максимални изисквания, т.е. тя не е оставила свободно място за избор на учениците и училището. За съжаление, това е заложено и в концепцията – виж разпределението на учебното време в предложените промени на учебния план, където възможностите за избор са сведени до минимум. Малко замотано и несъвсем точно в концепцията е казано почти същото. Почти, защото пред задължителни изисквания няма думата „минимални”: „Новият закон урежда ОСНОВНИТЕ ЗАКОНОВИ ПРИНЦИПНИ ПОЛОЖЕНИЯ в областта на образованието и предвижда създаването на държавни образователни стандарти (ДОС), които са съвкупност от /минимални - РР/ задължителни изисквания за резултатите и условията, както и за процесите за тяхното постигане в системата на предучилищното и училищното образование…” Поради липсата на думата „минимални”пред „задължителни изисквания” няма основание да се твърди, че тези стандарти „оставят достатъчно свободно пространство на образователните институции и на учителя да се съобразява с конкретните условия на средата”, защото такова „свободно пространство” не е оставено – ДОС е заел почти 99% от учебното време на учениците. Два странични резултата от създаването на ДОС: Първо: Те не се създават просто да СМЕНЯТ СТАРИ НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ. Същността и функцията на ДОС не е, че „Държавните стандарти ще отменят многобройните и понякога противоречащи си правилници, инструкции и други актове, които функционират в момента.” Това е страничен резултат от тяхното създаване. Второ: Наличието на МДОС /МИНИМАЛНИТЕ държавни образователни изисквания/ е една от основните предпоставки за АВТОНОМИЯТА НА УЧИЛИЩАТА: изпълняваш ли стандартите – продължавай да работиш, а ако не ги изпълняваш – подобрявай се или се закривай. Проблемът не е в съществуването на стандартите, а в начина на изработване, в тяхното съдържание, адекватност и заложена в тях перспективност. Стандартът трябва да бъде подробен и ясен, да няма двусмислия, за да знаят училищата какво се иска от тях. Като се казва, че стандартите са държавни не означава, че държавата трябва да ги изработи. Изработването на стандартите може да се осъществи и от екипи извън МОМН, но след това те трябва да се обсъдят и утвърдят от МОМН, в качеството му на държава. Това може да стане и по време на обученията на учители, възпитатели, директори и др.п. Например ДОС за статута и развитието на педагогическите специалисти и директорите може да се разработи от екипи на самите специалисти и директорите, а след обсъждане и съвместна корекция от екипа и МОМН да бъдат утвърдени от МОМН. Задача на държавата ще бъде да проверява изпълнението на стандартите, а не да се меси непрекъснато в живота на училището. Не може да има стандарт за физическа среда, в буквалния смисъл, защото в училището няма чиста физическа среда. Средата в училище винаги е смислова, винаги носи в себе си духовност. Празната стена в сградата говори на учениците по един начин, стената с административни документи – по друг, натруфената с кичозни даскалски приумици – по трети, а най-богати смислово са стените, които учениците сами организират и отправят своите послания към малки и големи, към себе си и съучениците. Представлява интерес да се направи съпоставка между ДОИ от ЗНП и ДОС от ЗУО. В концепцията липсва анализ на разликата между тях и основанията за останалите ДОИ в ДОС /еднакви/, липсващите ДОИ в ДОС, променените ДОИ в ДОС и новите /добавените/ ДОС, които липсват в ДОИ. ДОС, посочени в концепцията в съпоставка с ДОИ: 1. предучилищното образование еднакви; 2. общообразователната подготовка променено ДОИ за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план; 3. профилираната подготовка добавено; 4. придобиването на квалификация по професии еднакви; 5. учебен план променено ДОИ за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план; 6. оценяване на учениците променено ДОИ за системата за оценяване; 7 приобщаващо образование . добавено; 8. гражданско и интеркултурно образование добавено; 9. мотивиране и подкрепа на детето и ученика добавено; 10. заниманията по интереси и за образователните услуги променено ДОИ за извънкласната и извънучилищната дейност; 11. управлението на информацията и документите в системата променено ДОИ за 1. документите за системата на народната просвета 2. научното, информационното и библиотечното обслужване; 12. институциите в системата добавено; 13. физическата среда променено ДОИ за материално-техническата база; 14. учебниците и учебните помагала еднакви; 15. статута и развитието на педагогическите специалисти и директорите променено ДОИ за учителската правоспособност и квалификация; 16. организационно развитие и управление на качеството добавено; 17. инспектиране на институциите в системата променено ДОИ за инспектиране на системата на народната просвета; 18. финансиране, нормиране и заплащане на труда. променено ДОИ за нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета ДОИ, които липсват в ДОС: 1. степента на образование 2. учебното съдържание; 3. усвояването на книжовния български език; 4. професионалното образование и обучение; 5. обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания; 6. едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена; 7. здравното обслужване; 8. безопасните условия на възпитание, обучение и труд; 9. научното, … и библиотечното обслужване; Числова съпоставка на ДОИ и ДОС: Еднакви ДОС и ДОИ – 3; Променено ДОИ в ДОС – 9; Добавени ДОС – 6; ДОИ, които липсват в ДОС - 9 Същите ДОС, представени с по-различни наименования и нюанси в смисъла: 1. предучилищно 2. образователен минимум 3. профил 4. професия 5. планиране 6. оценяване 7. приобщаване 8. гражданин 9. мотивиране 10. обслужване 11. документите 12. институциите 13. среда 14. помагала 15. специалисти 16. управление 17. инспектиране 18. финансиране. В заключение: В концепцията са предложени 18 ДОС. Не е направено обяснение на основанията за промяната на ДОИ в ДОС, за същността, съдържанието, функцията и броя /видовете/ на ДОС, за промените в системата, които ще настъпят с въвеждането на ДОС и др.п. Броят и съдържанието на ДОС ще се преосмислят и променят, но е важно да се приеме, че ДОС са необходими и минимални държавни образователни изисквания, които осигуряват образавателновъпитателния минимум и реално оставят свободни периоди в учебно време за реално избрани от училището предмети и дейности в обучението на учениците, съобразно техните потребности.