Имам намерение тук да събирам кратки описания на начините (сполучливи и несполучливи), по които се случва първото вътрешно оценяване в българското училище, което ми е известно през последните 17 години.

То засяга учителите и директорите в училища и детски градини в цялата страна. Резултатите ще се използват на първо време, за да се разпределят допълнителни средства към основните им възнаграждения за 6-12/2007. В бъдеще - резултатите от такова оценяване ще служат и при вземането на множество други решения. Целите и процедурите за тази година са описани в Национална програма "Диференцирано заплащане" 2007

Това не е място за теоретично обсъждане на множеството проблеми около нововъведението вътрешно оценяване. За тях има доста мнения към които ще добавя връзки тук (през почивните дни).

Това е място за публикуване на пратктически описания на добър и лош реален опит. Иска ми се да опишем как става на практика, а не какво си мислим, че би станало ако...

Ако програмата не ме пуска да актуализирам този пост, ще публикувам практиките, за които науча като коментари към него. Каня всички учители и директори да се включат. Мисля, че всички ще хабим много по-малко емоции и ще си съставим много по-реално мнение, ако познаваме повече практическите измерения на този процес в различни училища. Защото училищата в България са доста различни и е грешно да се предполага по аналогия, че всичко в тях се случва по един и същи начин.

От други подобни начинания знаем, че не можем да разчитаме много нито на синдикатите, нито на МОН да ни дадат информация как точно е протекъл целият процес, какви пречки и какви постижения има. Можем обаче да съберем поне известният ни опит.

Аз не съм учител и информацията си събирам от учители, директори и експерти от системата на МОН, с които работя по разни проекти. Реших, че ще публикувам описанията без да посочвам имената на училищата/детските градини, за да могат и положителните и отрицателните практики да са равностойно представени.

Казус 1 (по-скоро положителен)
Детска градина. Северозападна България.
Нетрадиционно решение: всеки член на педагогическия екип, сам си попълва оценъчната карта, а комисията прави проверка за вярност на самооценката. Като цяло процесът върви безконфликтно. Ще изчакаме разбира се заключенията на комисията, за да сме сигурни, че ще се запази така.

Нямаше да ми хрумне. Но има своите предимства, защото преодолява неприятното усещане на педагозите, че колегите, които ги оценяват са "твърде субективни". И освен това - кара абсолютно всеки от педагозите да обмисли критериите и да ги отнесе към собствената си работа.
Разбира се - в тази форма е по-скоро самооценка. Но добрата вътрешна оценка, предполага и самооценка, нали така.
 

Казус 2 (по-скоро отрицателен)
Малко основно училище (град до 25 хиляди жители).
Оценката се наглася така, че трима колеги (от общо 14) да вземат всички средства. Планът е на целия екип - директора включително. Смятат да си организират празненство с парите, защото само така могат едновременно 1) да ги получат и 2) да ги ползват всички по-равно.

Това е форма на протест срещу ограничението на програмата (70/30), което не позволява всички педагози да получат еднакво високи оценки, но и предрешава колко ще са педагозите, които ще бъдат оценени като незаслужаващи поощрение - най-малко 30%. Рискът е, че оценките се прилагат към личните професионални досиета на педагозите. При следващо реално оценяване има опасност при тримата да се регистрира "спад на резултатите", който да ги постави в незаслужено положение по отношение на по-съществената диференциация и/или ще изглежда странно на следващия им работодател.