Студен реализъм в горещата кръв - Част 1

от Ace Coke на 03 март 2006, 16:37

Категории: Наука - Уроци, съвети, препоръки
Ключови думи: докторантури

 
Как се прави наука в България

Когато споменем за качествена наука, трябва да обърнем внимание на някои основни аспекти. Това са качеството на образованието, материалната база на научните звена, достъпността до световната библиотека и не на последно място – таланта и мотивацията.

Първата си стъпка през сверите на родната наука направих преди почти три години. Тогава се носех на бялата кобила, а лекият ветрец ме носеше натам-насам и си мислех, че всичко е възможно, само да има човек желание. Оказа се, че нещата не са чак толкова прости и лесни и че истински стойностните работи се постигат с много труд, много пот, а по някога и с малко кръв.

Бях впечатлен от първите ми научни ръководители, с които се запознах през последния семестър от следването ми. Споделяха опита си с нас и леко, леко накараха някои заблудени душици да повярват в светлото бъдеще. Но рано или късно, човек слиза на земята. И осъзнава къде се намира и какви възможности има да направи нещо. Също така разбира за пореден път, че хората не винаги са това, което изглеждат на прима виста и че алчността и хорската простотия не са чужди никому. Но все пак, няма невъзможни неща.

Първият етап на влизането в науката, това е докторантурата. Последната образователна степен, която е със същото име като първата научна степен. Името й е „доктор“. Та как се става доктор?

Първо е нужно, човек да има тема по която да работи. Да има срещу себе си поне един добър ръководител, който да го напътства и да му помага. Работата по тази тема продължава нормално три години в България. По мое време имаше две годишен промеждутък, през който се позволяваше кандидатстване за докторантура след степен „бакалавър“, а срокът й беше четири години. Но това впоследствие бе отменено.

Нужно е също така да се положат съответните докторантски минимуми – западен език, две широкопрофилни дисциплини, две теснопрофилни дисциплини и един на края – изпит по специалността. Доста е спорна ползата от тези изпити, но тъй или иначе това е положението от 2003 г. насам.

Междувременно младия научен работник се захваща и с научната си работа. Първата стъпка е пълна литературна справка за дадената му тема. Тя се прави на база научните публикации в реномираните списания по специалността, като трябва да обхване всичко ново и всичко важно. За целта е нужно да се прегледат всички списания или поне референтата база, която се изготвя от загрижени световни научни общества. Цената на електронен абонамент за едно от списанията е четири цифрена сума в евро, а списанията са стотици. Поне електронната референтна база се представя безплатно за некомерсиални цели, но дали се сетихте, че в българските учебни заведения и институти не е достъпна. Защо ли?

Следващото важно звено в изграждането на младия учен, това са експериментите. На пръв поглед звучи лесно. Забиваш се в някаква лаборатория и от сутрин до вечер експериментираш ли експериментираш. Това до някъде е така, но след това идва истинското изпитание – тълкуванието на резултатите. Един добър специалист е нужно да тълкува добре цифрите и графиките. Да чете между редовете и между линиите и да познава добре слабостите и предимствата на техниките за анализ. Никой не се е родил научен и тук идва ролята на ръководителя, който трябва да подкрепя подопечника си и да му дава някои насоки.

Финалът на докторския фундамент се състои в обобщаване на литературните и експерименталните данни. Необходимо условие за допускане до защита на дисертационния труд е той да бъде признат като нещо ново и нещо стойностно. Признание за това са научните публикации в същите тези реномирани международни списания. Това е най-трудния етап, защото тук обикновено младите учени се провалят в действителността. Виждат, че са блъскали напразно през годините и че розовите им очила са тотално разбити на малки парченца, та даже и стрити на сол.

Като нямаме вече очила, виждаме сивата действителност. Остаряла или доста често липсваща материална база, тотално информационно затъмнение и огромни дупки в средното ни и висше образование. Някои хора успяват да избутат нещата до край, а други просто се отказват. Но има и трети вариант – безмилостна битка с реалността и със собствените ни несъвършенства. Казано е, че сиромах човек бил жив дявол и аз се убедих защо е така.

Очаквайте продължение.