Защо допускаме децата си в училища, където за „отличник" и да „бъде най-добрия в класа”, се изисква уникална памет? Където за „доброто представяне" се изисква 100% припокриване на текстове от учебника? Защо учиникът получава ниска оценка и не се приема това, че е развил собствени мисли и лична гледна точка?
Защо не се учат децата на движение и музика, на радостта от изкуството? Защо не се извлича и развива онова, което е естествено за детето, вместо да се търси влагане на понятия и дефиниции, които са неестествени за едно дете?
И защо не се учат как да творят, как да използват собствената си интуиция и онова най-дълбоко вътрешно познание, което имат, вместо да им се налагат правила и да запаметяват изводите на едно общество, което вече е доказало, че е напълно неспособно да еволюира с този модел на управление?
Най-сетне трябва да се разбере, че в училище е необходимо да се преподават концепции, а не предмети.
Образованието има нужда от една нова учебна програма, организирана около три възлови концепции: Осъзнаване, Честност и Отговорност! Целият образователен модел трябва да се изгради върху тях!
Още от първите буквари всички легенди, разкази и теми трябва да са свързани с тези възлови концепции. Това означава, че трябва да се разглеждат четива, свързани с осъзнаването, разкази, в които да се говори за честността, истории за отговорността. Задачите за писмени работи също трябва да са свързани с тези възлови концепции и с такива, които имат отношение към тях, когато детето развива в себе си способността да се самоизразява. Дори и компютърните умения, които се преподават, трябва да бъдат включени в същата схема. Аритметиката и математиката не са абстрактни науки, а най-основни средства за живот във Вселената. Преподаването на всички компютърни умения трябва да се постави в контекста на по-широкия житейски опит, така че да привлича вниманието и да го насочва към тези възлови концепции и техните производни-съпътстващите резултати. Целият образователен модел може да се основава на тези съпътстващи резултати, които да изместят предметите в сегашната учебна програма, основаваща се предимно върху фактология.
В учебната програма трябва да намерят място курсове за мирно разрешаване на конфликта, взаимоотношения и любов, индивидуалност и изграждане на Аза, функциониране на тяло, съзнание и дух, изграждане на творчески способности, как да зачитаме себе си и как да ценим другите, различия и подобия, икономическа етика, осъзнаване и пробуждане на съзнанието, видимост и откритост, наука и духовност.
Вниманието на децата трябва да се съсредоточава колкото се може повече върху това да разбират концепциите, около които трябва да градят ценностните си системи. В момента учебните програми се основават само на данни и факти, а училищата съществуват главно, за да дават на децата отговори. Много по-полезно би било, ако основната им функция беше да задават въпроси. Какво, например, значи да бъдеш честен, да бъдеш отговорен или да бъдеш „справедлив"? Какво следва от всичко това? Как трябва да се разбира това, че две плюс две е равно на четири, какви са последиците от този факт? В държави с развито гражданско общество децата се стимулират да откриват и да пресъздават сами отговорите на тези въпроси.Училищата служат на своите ученици и в тях се споделя онова, което възрастните са узнали и усвоили, решенията и изборите, които са правили в миналото. Тогава учениците могат да си създадат представа доколко тези решения и избори са били правилни. В нашите училища, обаче, учителите представят данни и факти на учениците си като ОНОВА, КОЕТО Е РЕДНО!
Фактите от миналото не трябва да дават основание за Истината в Настоящето, фактите от минали времена и опитности трябва винаги да бъдат само основание за нови въпроси. Винаги смисълът трябва да бъде във въпроса, а не в отговора.
И въпросите винаги са едни и същи, а „Какво мислите за тях?” винаги трябва да бъде ключов въпрос, там трябва да бъде съсредоточено цялото внимание-„Какво мислите вие?”
Целта и предназначението на училището трябва да подтиква младото поколение от най-ранна възраст до края на формалното обучение да преценява тези ценности, да се учи как да ги използва, да ги прилага, да ги направи функционални и даже да ги подлага на съмнение. Родителите, които не желаят децата им да поставят под въпрос техните ценности, не са родители, които обичат своите деца, а по-скоро обичат себе си посредством своите деца.
Една учебна програма, която е с ценностна ориентация и е насочена към развитието на уменията на децата в училище, ще срещне огромна съпротива. Мнозина ще виждат в нея заплаха и ще смятат, че не е ефективна и ще настояват децата да изучават факти. И въпреки това, аз вярвам, че рано или късно това ще се случи. Със сигурност!
Достатъчно е само на политическата сцена да настъпят основни промени!