Тиражирана от много медии, новината за поредното насилие над учител отново обходи страната. Реакциите са различни, но нека да я припомня все пак на отново удобно нечулите и невиделите....
Това съобщи секретарят на Общинската комисия за борба с противообществените прояви в града Петко Василев, предаде БТА. Той уточни, че инцидентът е станал преди 10 дни, но жената не е намерила смелост да се оплаче на полицията или прокуратурата, а подала сигнал до комисията. Установено е, че тя има синини по гръдния кош, което е следствие на ритници, каза Василев.
По думите му потърпевшата се оплакала на директора на гимназията, който наредил проверка на работата й с обвинение за некачествено справяне със задълженията й. Учителката е обиждана по най-вулгарния начин и заедно с побоя инцидентът се квалифицира като престъпление, затова сме отнесли случая към прокуратурата, допълни Василев.
Какво става в училищата, се пази в тайна, за да не се накърни имиджът им, като по този начин се прикриват и престъпления, коментира главният секретар на общината и председател на комисията Петя Дойчинова. В интерес на всички ни е противообществените прояви на малолетни и непълнолетни да бъдат съобщавани, за да започне своевременна работа с децата, добави тя. Според статистиката, 39 на сто от извършителите на престъпления през 2007 г. са от деца, които не са обхванати от училище или друга институция.
Ще си позволя пестелив коментар. В един предишен постинг предвидих, че моите "Примери от учителското всекидневие"
http://www.bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=16161 , макар и недолюбвани, ще ви се видят китка пред все по-застрашителната действителност.Не излизайте с тезата за "изолираните случаи". Насилията и униженията над преподаватели станаха практика!
Другият извод е, че мълчите за всичко. И колежката не е посмяла да каже истината където трябва, водена от някакви имагинерни критерии за "честта на училището" и "авторитета на гилдията". Но можеш ли да живееш спокойно, да отвориш пак вратата на класната стая и да застанеш с вдигната глава, като личност, пред децата след като си преживял подобно "приключение"? И даже не търсиш възмездие? Въобще как може да съществуваш мачкан и унижаван от директори и всякакви шефове, малтретиран физически и психически от ученици, тормозен от родители? И всичко това в името на мизерната (все по-мизерна и мизерна) заплатица! Зададох ви един въпрос съвсем скоро. Част от Вас не отговориха на въпроса, а се почувстваха обидени. От истината ли?