А дали е хубав, или едва сега започва трудното и тъжното ... вероятно всеки го вижда по различен начин. Важното е, че днес е различно. С действията си учителите опровергаха скептичната философия, така характерна за народопсихологията на българина, че всичко е предрешено, че няма смисъл да се съпротивляваш срещу властимащите(било то правителство, или синдикални босове). Явно беше, че и Желязко Христов, и Тренчев никак не са доволни от вота на учителите. Може би бяха се договорили за друго с министрите. А ние не без основания се страхувахме, че ще манипулират вота. Не знам дали са имали такива намерения, но ми се струва, че всичко това, което им показаха българските учители от 15-ти септември досега, ги накара да не си го позволят. Бях в централата на Подкрепа и твърдя, че гласуването се отчиташе без манипулация. Нищо, че имаше каша (един отчита в проценти, друг - в брой учители, трети - в брой училища... не са добре подготвени за такова нещо), важното е , че нямаше лъжа. Друг въпрос е , че според казаното от преговарящи и свидетели на преговорите, този проект за споразумение не бил подкрепян от синдикатите, а правителството едва ли  не на сила ги накарало да излезе като общ проект. Ами да не са се съгласявали! Ако колегите знаеха предварително това, още по-голям щеше да бъде процентът на отхвърлящите! Но дори и така казахме своя глас и така заявихме" Не можете да си играете с нас. Виждаме манипулациите и лъжите. И това според мен е важен глас! А сега ... да мислим по-нататък, да си даваме кураж един на друг. За да се опитаме да постигнем нещо. Ще ни трябват сили, колеги.