Здравейте, уважаеми автори на този прекрасен сайт!
Включването ми е провокирано от гневното начало на деня ми по повод публикуван във в. "Стандарт" тест по български език и литература, озаглавен "Внимавайте с правописа". (
http://www.standartnews.com/bg/, рубриката Изпити
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-03-21&article=182659)
"Тестът", за който ще говоря по-долу и ще изписвам само в кавички, е написан от преподавателка с 20-годишен стаж, лектор в преподавателска школа "Софроний", и вероятно е предназначен за кандидат-гимназисти.
Възмущението ми, докато четях "теста", беше предизвикано от безобразни грешки на всички възможни нива - като се започне от формулировката и правописа на въпросите, през избора на варианти за отговор, и се стигне до самите "верни" отговори.
Ето и няколко примера:
Въпрос 14-ти - скандално определение за литературен образ;
Въпрос 22-ри - да се търси определение за спрежение по този начин е против всякакви граматически правила;
Въпрос 23-ти - "В кое от изречението има еднородни части".Правилният въпрос е "В кое изречение...";
Въпрос 26-ти - Не виждам грешката в правописа на изречението "Театър "Иван Вазов" е реставриран." (а това е предложеният верен отговор според "преподавателката");
Въпроси 5-ти, 43-ти, 44-ти цитират без кавички, което е недопустимо;
Въпрос 46-ти - не е необходимо двойно изписване на предлога "в", когато стои самостоятелно пред изброяване - редно е да се напише удвоеният вариант, което важи и за "с";
Въпрос 47-ми - Не виждам единствения верен отговор - няма противоречие между християнска вяра и милосърдие, даже напротив; да не говорим за "майчинската" доброта, която вероятно е мотив за всяка жена, когато помага...
Въпрос 48-ми - Госпожата да си оправи словореда, когато ще учи децата на четмо и писмо...
Да не говорим, че предложените варианти за отговор би следвало да са с еднакви граматически определители, а не част от тях да са членувани, друга - не.
На няколко места определението Вазовото е изписано като Базовото.
Не трябва да се забравя, че това е публичен текст/"тест" и в случай че попадне пред погледа на някой невинен ученик (а целта е именно такава!), би предизвикал непоправими поражения върху авторитета на училищната институция, а това вече е голяма беда.
Разочарована съм от избора на автор от страна на изданието, с което само подронва авторитета си, и същевременно се опасявам, че в образователната ни система подобни недомислици са напълно възможни.