За учтивостта като задължителна (според мен) характеристика на интелигентното поведение вероятно могат да се изпишат килограми виртуално мастило. Понеже не разполагам с голямо количество от този артикул ;), аз ще се огранича с граматичните форми, в които “обличаме” своето уважително отношение към събеседниците си. И за да не се откажете веднага след това многословно начало, бързам да ви съобщя нещо радостно: тук правописните, а и правоговорните правила са малко на брой и сравнително лесни за прилагане. Ех, защо не бяха всички такива!

Нали няма смисъл да ви казвам, че за изразяване на учтивост в българския език се използват формите на личното местоимение за 2 л. мн.ч. – вие, вас, ви, и притежателните местоимения за същото лице и число – ваш, ваша, ваше, ваши, ви. Пиша го само за да е пълна и прегледна публикацията. Разбира се, с личното местоимение върви и глаголната форма за същото лице и число, например: вие мислите, вие предлагате. Тук няма какво да се сбърка.

Грешките започват, когато се намесят прилагателните имена и най-вече причастията. И тъй, да подредим нещата. Ще започна с по-редките случаи, които всъщност са проблемните.

1. Когато формата за учтивост се употребява заедно с минало деятелно причастие, то винаги приема формата за множествено число:
Вие сте изказали мнението, че...
(А не: Вие сте изказал мнението, че... или: Вие сте изказала мнението, че...)
Вие бяхте пожелали да...
(А не: Вие бяхте пожелал да... или: Вие бяхте пожелала да...)

Едно важно пояснение. Миналите деятелни причастия много лесно се разпознават по това, че са образувани от глаголи (по-точно е да се каже, че са глаголни форми) и завършват на -л в м.р. ед.ч.: писал, чел, видял, говорил/говорел.
С други думи, когато употребявате подобни форми за учтивост, те трябва да завършват на -ли, както е в по-горните примери.

2. Всички останали причастия и всички прилагателни имена се употребяват в мъжки или женски род единствено число, при което, естествено, се съобразяваме с пола на нашия събеседник:
Вие сте толкова отзивчива!/Вие сте толкова отзивчив!
Вие ще бъдете представена./Вие ще бъдете представен.

В последно време в официалната устна реч все повече зачестяват случаите, в които не се спазва първото правило. В националния ефир се носят неправилни изрази от типа: Не сте ли мислил по въпроса? Може би сте чула новината. Вероятно коректните варианти се възприемат, малко или много, като изкуствени или пък причастията на -л се подвеждат под знаменателя на второто правило и затова се стига до грешки.
Във всеки случай разграничение трябва да се прави.

Сега по въпроса за големината на буквите. Вариантите, вече виждам, че се сещате :), са два: малки и главни. А вариациите са при местоименията. Когато пишем официален документ, бил той молба, писмо до някоя институция, покана за важно събитие, е редно да употребяваме главни букви:
Уведомяваме Ви, че Вашата молба бе разгледана на заседание...
Уважаеми г-н Ковачев, имаме удоволствието да Ви поканим...

В практиката обаче, най-вече в публицистични и рекламни материали, формите на местоимението за 2 л. мн.ч. също се срещат написани с главни букви:
Вие разбирате и Вас ви разбират хора по целия свят. Увеличавате Вашия бизнес потенциал. (Примерът е автентичен, и да исках, нямаше да мога да го съчиня толкова добре. Друг е въпросът, че вместо Вашия трябва да е своя. Но да не се заяждаме :).
Чрез нашето списание Вие ще имате възможността да се докоснете до най-красивите кътчета на света.
Сякаш хората се страхуват, че ако напишат учтивите форми с малки букви, те няма да прозвучат достатъчно уважително. Според мен такава опасност няма и престараване не е нужно. Поне правописната норма не го изисква. Ако трябва да бъда честна обаче, не го и забранява изрично. Ясно е формулирано само правилото за начина на изписване в официални документи, а в кратка забележка е посочено, че то не важи за художествената литература. Авторите на “Нов правописен речник на българския език” (София, 2002) можеха да бъдат по-изчерпателни и да узаконят положението и в другите стилове. А така коректорите кършат ръце и впрягат целия си мисловен потенциал ;) в тълкуване на закона. Лично аз съм на мнение, че учтивите форми трябва да се изписват с главни букви само в официални документи. Във всички останали случаи това ми се струва неуместно.

Когато учих немски, ми се стори много странен фактът, че учтивостта  в този език се изразява с формите за 3 л. мн.ч. (Könnten Sie bitte mir helfen?). В английския пък липсват специални граматични форми с подобна функция. В руския и френския език положението е както в българския. И тъй като не се съмнявам, че сред четящите тези редове има владеещи други езици (не че аз владея изброените ;), се надявам да разбера как стои в тях въпросът с учтивите форми.