Преди много, много хилядолетия се случило следното...
На Бог му омръзнало да слуша досадните молби на хората за щяло и за не щяло по цял ден и цяла нощ. Вече хората не го молели за духовни сили, а за съвсем банални неща: за отелването на кравата, за числата от тотото, за любовника, за телевизора, за заплатата:):) За неща, с които сами можели да се справят...
И решил да намери изход от така усложнилата се ситуация. А не му било никак леко, защото първоначално споразумението му с хората било да се обръщат към него само в един ден от седмицата. А те не се задоволили с един, та преминали и към два, към три и постепенно започнали да го безпокоят по всяко време.
Та затова Бог извикал съветниците си и им поставил следната задача: "Съветници мои, мислете за това, къде мога да се скрия от хората, защото, знаете, те толкова много ме обграждат с молби, че нямам никакво време за другите си важни дела." А трябвало Бог да мисли и за кометите как да не се сблъскват с планетите, а и за ракетите, как да не се препречват на кометите:):) Че и за разстоянията на звездите от кометите, от планетите и от ракетите, за да не изгорят последните и предпоследните, че и пред-предпоследните:):)
Грижи големи породили бръчки големи на челото Господне. Затова и мислили съветниците и предлагали, а Бог мислел и отхвърлял. Докато накрая най-търпеливият от съветниците рекъл: "Господи, скрий се на такова място, за което хората няма да се досетят в никакъв случай, че там би могъл да се скриеш."
Бог попитал: "Съветнико мой, че кое е това място, след като те отвсякъде ми досаждат - и в планините, и равнините, в къщите, и на нивите, и денем, и нощем...?"
Тогава съветникът казал: "Господи, скрий се във всеки човек вътре в него. Тогава вече никой няма да те безпокои!"...
....
Минали хилядолетия и в една слънчева страна, България, учителите спор започнали научен: на кой Бог да почнат да се молят?
Докъде са я докарали видяхме. В спора ми е думата, нали:):) Но докъде оттук нататък ще я подредим? Това зависи само от учителя ни в първи клас:):) Дали ни е научил на основи? Ако е, хвала! Ако не е, да запретваме ръкави:)!
С усмивка за всички нас
подслуша и записа Росен от Благоевград