Тук се изказаха пъстроцветни мнения, изведени от преживения опит на всеки от нас. Не твърдя, че аз съм по-права от другите, които мислят различно от мен. Мога само да споделя мнение. Животът ми се е стекъл така, че познавам огромен брой учители. Като се започне от това, че родителите ми са учители, мине се през многобройните ми контакти с учители по време на моето ученичество и студентство и се завърши с избора ми и упражняването на учителска професия.

Първата ми представа за учител, както се досещате, е създадена от родителите ми. Те са много чисти, честни и почтени хора, които като млади се движеха в средата на свои колеги – също прекрасни личности, за които мога да разказвам само със суперлативи. За добро или лошо обаче родителите ми ме възпитаха прекалено стерилно, старайки се да ме опазят от грозната враждебна страна на света, която ми се разкри с целия си ужас, едва когато пораснах и станах ученичка в гимназията. Не бях подготвена за живота и до ден-днешен този пропуск го отчитам като сериозна родителска грешка.

Средата, която ме възпитаваше и оформяше, ми беше изградила непоклатимата представа, че учителят е достоен за уважение и възхищение човек. Като ученичка запазих това отношение към моите преподаватели. Да, някои от тях имаха своите човешки слабости, но винаги съм проявявала разбиране и не си спомням да съм изпитвала трайна неприязън към някого от тях. Вероятно защото и аз съм се старала да не давам повод за конфликти. За мен уважението към учителя е нещо толкова задължително, че изобщо не съм го поставяла под съмнение.

Като студентка разбрах, че науката може да се поднесе по един нов и още по-вълнуващ начин. Изпитвала съм особени симпатии към някои университетски преподаватели. Там пък дребните дразги съвсем не вирееха и животът беше наситен с друг вид емоции.

Мнението ми за учителите леко започна да се преобръща, едва когато станах учител. Тогава се отърсих от моите идеалистични представи и разбрах, че учителите са като всички други хора – някои наистина не са си на мястото, но повечето си вършат усърдно работата. Е, разбира се, талантливите, надарените учители са единици, както във всяка сфера. Толкова много колеги познавам и в толкова различни ситуации съм ги наблюдавала, че мога да нахвърля някои характерни черти на масовия учител.

1. Той е доста угрижен човек, защото неговият материален статус е много нисък. Това го прави неспокоен, тревожен човек. (Не са малко учителите, които работят допълнително.)

2. Според възможностите си се подготвя за работата си в училище, защото е отговорен и изпълнителен.

3. Страхува се да изкаже смело и честно мнението си, тъй като може да си навлече гнева и отмъстителността на висшестоящите – често наблюдавано явление.

4. Старае се да се пригоди към обстоятелствата и преглъща обидите и униженията от ръководството на училището, от родителите и от учениците, без да им отвръща. Тук помага и фактът, че той няма никаква защита според нашата нормативна уредба. Ученикът винаги има право.

5. Днешният учител е претоварен психически, тъй като обстановката в училище е много тежка и същевременно бързо изменчива, динамична. Натоварен е с много и различни задължения, за които обществото не подозира и не знае.

6. Той не е борец, герой или храбрец, чувства се беззащитен и нестабилен. Когато стане напечено, взима страната на по-силния и ако ти си му колега, тръгнал да се бориш със недъзите, те предава и изоставя. (Това е най-големият му недостатък, според мен.)

7. Ако обстановката в училище е спокойна, можеш да разчиташ на него за всичко, той е услужлив и отзивчив човек.

Това е опит да направя типизиран образ на съвременния български учител от моята позиция и опит. Може би около 70% от учителите притежават тези черти. Колкото и странно да ви прозвучи на фона на казаното по-горе, аз уважавам, ценя и разбирам колегите си, въпреки че знам докъде мога да разчитам на тях. Образът на учителя чудовище смятам, че е пресилен и неверен. Може би съществуват някъде подобни хора, но не ги познавам лично. Но дори и да ги срещна, тях бих ги вписала в графа „изключения”.