Отговорът на този въпрос е: да, често се наблюдава това явление. А обяснението му се крие в желанието на децата да получават непрекъснато одобрение от страна на възрастните, като се стараят да поддържат това впечатление винаги, на всяка цена. А когато сгрешат или се провинят, се случва да използват манипулации и да заблуждават.

Пиша публикацията, защото вчера и днес наблюдавах и съпреживявах емоционално с класната на съседния клас и колежката по английски един класически случай на манипулиране на ученик към родител. Едно дете  успяло така да представи случилото се в час по английски - госпожата му се скарала, че само то не прави контролно, а вместо това било станало от чина и ритало чантите на другите деца - че след като то се обадило по телефона на баща си, той излязъл от работа, пристигнал в училището и влязъл, помитайки бодигарда.

Без изобщо да се съобрази с пропусквателния режим, човекът се качил да търси колежката по английски. Видът му бил толкова страшен и заплашителен, че по мнението на очевидци, той е бил с нагласата да осъществява физическо насилие върху нея и тя е извадила късмет, че в този момент не е успял да я открие.

Нахълтал в дирекцията и в момента, в който започнал да ръкомаха и обяснява какво се е случило, директорката го посъветвала да напише жалба, за да мине всичко по каналния ред. Мъжът написал жалбата и я подал с входящ номер. В нея пишело, че детето му било бито от колежката по английски език по време на час.

На следващия ден ние бяхме информирани за жалбата, а колежката с насълзени очи обясняваше, че детето е подвело баща си и че това просто не е вярно. Класната събра всички деца от класа и те единодушно потвърдиха, че Кристиян не е бил удрян изобщо. Бащата отново бе извикан да се увери лично какво говорят съучениците на неговия син.

На третия ден – тоест днес – аз попитах класната на съседната паралелка дали англичанката ще дава писмени обяснения, след като бащата е подал жалба. Оказа се, че нещата са се развили по друг начин. Бащата, след направената очна ставка, доброволно оттеглил жалбата си, извинил се на колежката и въпросът приключил.

След всичко чуто останаха да отекват в главата ми само думите на колежката по английски:

- Защо първоначално така лесно повярваха всички, че съм виновна, без да изслушат и мен? Нима за петнайсет години работа, не съм могла да се науча да владея нервите си? Но така всеки може да ми вмени вина и след това да бъда наказвана незаслужено...