Ако някой ваш приятел ви попита: "Какво прави днес?", вие можете да отговорите: "Четох книга, гледах филм". Но ако кажете: "Четох книгата. Гледах филма.", смисълът се променя. Благодарение на члена, който сте прибавили накрая (книга-та, филм-а) става ясно, че вие вече сте говорили с приятеля си за този филм или за тази книга.

Членуването на имената (съществителни, прилагателни и числителни) в българския език е сериозна и обширна тема, а правилата, свързани с нея, не са никак малко. В тази статия няма да се разпростираме надълго и нашироко, а ще се спрем само на случаите, в които съществителните от мъжки род е правилно да членуваме с мека членна форма -я или -ят.

В три случая съществителните имена от мъжки род се членуват с определителен член -я, -ят.

а) когато завършват на наставките -тел, -ар. 
Например: спасител - спасителя, спасителят
                 двигател - двигателя, двигателят
                 рибар - рибаря, рибарят
                 овчар - овчаря, овчарят;

б) когато са едно от десетте съществителни имена: ден, път, огън, сън, кон, крал, цар, зет, лакът, нокът.
Например: ден - деня, денят

в) когато завършват на -й:
Например:
                 трамвай - трамвая, трамваят
                 гений - гения, геният
                 музей - музея, музеят.