Не знам дали някой още се сеща за тази музика и този тип песни.. канех се отдавна да постна нещо от този род тук, но просто нямах интернет и не ми беше удобно, а и затвориха залата, в която до скоро ходех... но да си дойдем но думата. За мен това е истинска музика с истински и стойностни текстове... ето един да си припомните от песен на Георги Христов.

Ще те повикам

Ще те повикам с глас на стара къща,
забравена с отворена врата,
самотна къща.Ще те повикам с глас,
на теб намръщен,
пречупен в самотата на нощта.
Ще те повикам с глас на птиче ято,
захвърлено от есента на юг,
самотно ято.
Ще те повикам с глас на скитащ вятър,
в гора настръхнала от мрак и студ.
Ще те повикам, глух от самота.
Ще те повикам, глух от тишина.
Ще те повикам, сам съм аз на таз земя.
Ще те повикам, глух от самота.
Ще те повикам глух от тишина,
без теб любов, сам съм аз.
С гласът на времето ще те повикам,
и ти ще дойдеш,
чула моя глас самотен,
а после още дълго ще се питам,
без теб, любов какво бях всъщност аз...