Незнам дали ви се е случвало, но напоследък взех наистина да се чувствам странно...Като малка никога не имала някакви по-особени сънища ( освен един кошмар, в който Майкъл Джексън спеше върху раклата в стаята ми и аз се разплаках за него....) , но вчера се случи нещо, което ме накара да се върна назад в мислите си и да обърна внимание на много неща, които подсъзнателно бях избягвала досега...
Онази вечер имах много кратък и ясен сън - баща ми ми каза :" Баба ти ще откачи", след това видях нейното лице...очите й -широко отворени и необичайно сини , с глава , наклонена наляво...на сутринта ми беше някак смешно...какво пък толкова - всики баби някога откачат .
Докато перях и се радвах на другия ден, че поне в банята мога да остана необезпокоявана, неочаквано дойде баба ми с дядо ми.Наистина неочаквано! Не й казах нищо за съня, защото тя много се "връзва " на всякакви сънища и седнахме да си поговорим...
-"Ще откача." - каза тя отсе4ено по едно време и оловните й студени очи се впиха умолително в моите и в тях имаче повече синъо от това в небето...после бавно и несъзнателно наклоних главата си заедно с нейната- вляво.Deja vu .Или вече бях преживяла това в съня, вече я бях видяла така...Умолително, откровено, нуждаещо се.Защо ме беше потърсила и в съня?
Назад, назад...Някъде точно преди една година имах...имах много тежък емоционален срив и тогава....тогава за първи път сънувах кога ще са ми датите за поправителните изпити, но си помислих че е пълна случайност... Бях сънувала и какво ще се падне на един изпит и предупредих който трябваше... аз чувам дишането на хората , докато ги сънувам...Те или ми споделят нещо важно, или просто искат да споделят...