Минах по онзи тротоар при парка "Заимов", по същите плочки както преди 3 години през октомври.А трябваше да мина по другия тротоар , за да не си спомня , за да остана жива
Тогава беше слънчев есенен ден , един от многото страстни, принесени в жертва за нас ....Аз вървях до теб и не исках тротоарът никога да свършва, още тогава знаех,че искам да горя до край за теб.Събирах минутите ни , топли и нежни , те кацаха в моите длани.Помниш ли червилото, което носех тогава? Помниш ли червеното ми яке? Ти ме обичаше такава.Във всяка дума, която казваше , всеки път , в който се вглеждаше дълго в мен, във всеки допир,в неосъзнатото закрилническо хващене за ръката докато пресичахме, аз знаех, че искам да остана там.Знаех, че това е най-голямото щастие.
Беше. Днеска валеше като минах по тротоара . Нищо, че беше октомври.Капките издаваха звуци като падаха на земята- нещо подобно на жално разказана история.Чух я и ми се прииска тротоарът да свърши по-бързо, усетих, че полудявам .Около мене вървяха двойки ,силно прегърнати, за да се топлят от дъжда , или просто сплели пръсти , без да говорят си личеше , че за тях това беше най-голямото щастие .Продължих, но тротоарът не свършваше...Исках да мога да се разкрещя, за да излезе болката навън, но устните ми бяха станали малки и студени и нищо не се чуваше.Исках да спра да чувам ужасните ти думи, трябваше да намеря омраза някъде в себе си , за да те отблъсна отвсякъде, но не можех, бях слаба и това ме влудяваше най-много- че не можех да ти се ядосам, бях разбита дори и за това...Исках да се напия и да направя много глупости, но бях прекалено голяма за това и с алкохолът мислите ми за тебе само ставаха по-избистрени.Предадох се.Няма как да продължа напред.Мразя тротоара, мразя минутите , които ме горят на твойта клада, мразя миналото, мразя миговете , в които идвах при теб , и в които си отивах, мразя това, че не ме чуваше.Не ме чувашееееееееееееееееееееееееееееееееее и все още не ме чуваш , не искаш, не можеш, не знаеш....Мразя се, че те обичам , че не продължавам с живота , че съсипах всичко ценно в него само заради теб, мразя цялата си отдаденост , мразя всички сълзи , които видя , мразя ...
След малко дъждът внезапно спря и изгря слънце.Въпреки всичко това не променяше омразата ми към октомври.Ужасен месец .