Чисто теоретично - влюбваш се в някой, който те кефи, викаш си, тя/той е страхотна/страхотен. Тя/той също ти се кефи много. В един момент разбирате, че двамата много си подхождате, изживяли сте еднакви неща и сякаш сте се познавали от малки. Чувствате се чудесно заедно.
И след това тя/той се хваща с човек за който не мисли, че си подхождат, не мисли, че сякаш сте се познавали, изпитва страх от него... Човек, който не познава така както теб, не е правил за нея/него нещата, които ти си правил... Влизаш в графата приятел.
Докато писах това си отговорих сам на въпроса, който сигурно щях да задам, а именно - защо се получава така? На пръв поглед хората, които се чувстват добре заедно, чувстват, че сякаш са се познавали би трябвало и да се харесат един друг и да бъдат щастливи заедно. Вместо това изборът пада върху непознатото.
Отговорът, който сам си дадох е, че непознатото е по-вълнуващо. Явно по-голяма тръпка има в него - защо ти е да опознаваш човек, който сякаш си познавал? Няма смисъл сякаш.
Пишейки това се чудя... по-добре ли е човек да се държи настрана, да не показва емоции, да не се държи добре, да се държи грубо дори понякога, да показва непукизъм и то откровен непукизъм, за да събуди интереса в отсрещната страна?
Веднъж ми бе превъртяло, беше преди около 5 години. Тогава реших, че ще се държа така. И се държах по този начин с две девойки, на които не държах много. Интересът към личността ми се увеличи до невиждани нива. Прекъсвах ги, казвах им, че говорят глупости, директно в очите. Грубо и без капчица галантност, кавалерство и учтивост. Очаквах, че ще се обидят - не, напротив, още повече ме желаеха. Обаждаха се, търсеха ме, канеха ме в техните квартири на вечеря... Това показва, че този подход явно действа. Показа ми, обаче се чувствах ужасно в тази роля.
Но това ли е начинът? Това ли е начинът? Все си мисля, че не може това да бъде начина, че това не е галантно, не е красиво, не е израз на чувства, а на пренебрежение и че би могло една стойностна връзка да стартира с такова начало, основано на подигравки и откровен непукизъм.

Обаче пък това се котира. И ако човек не иска да остане доживот вечният приятел - то какво му остава? Вие какво мислите по въпроса?