Ей хора здравейте отново .Това ми е второто влизане тук и съм вече в по-добра форма от първия път.Какво ли не ми мина през главата и през сърцето .Абе става ли въпрос за любов винаги има тежки съсресения.Какво да направя такава съм си ,обичам да ме обичат ,за да мога да обичам.Тогава се чувствам пълноценна.Аз трябва да съм винаги влюбена .Влюбвам се ,разлюбвам  и така живота си тече.Но едно нещо осъзнах през тези дни на отчаяние.Страшно много държа на семейството ,на съпруга си който прави всичко за мен и децата и е готов да се пожертва за нас.И съм безкрайно щастлива че го има и че мога да разчитам винаги на неговата помощ.Винаги около мен е имало много мъже и може би повечето пъти съм флиртувала ,защото ми харесва .И съм се влюбвала просто защото трябва да обичам.А съм била сляпа за мъжа до мен ,този в който трябва винаги да съм влюбена .И сега се връщам назад и осъзнавам колко много означава той за мен.И сега вече го гледам с други очи и сърцето ми подскача  при всяка негова дума или жест.А той е безкрайно щастлив от пламъка който отново вижда в очите ми.И живота е прекрасен .Каквото зависи от мен ще направя за да продължи това щастие.Ех,живот......