Помниш ли, последния епизод от сериала, който сама започна или пак изгуби в мислите си лентата от миналото? Може би така е по-добре, а може би наистина забравяш как е свършила играта. Играта, която сама започна и някой ден наистина ще изиграеш до самият й край. Ще свалиш всички карти на масата, с всички козове, с всички малки карти. Ще бъдеш себе си на масата, без страх и колебание. Ще бъдеш част от тестето, наречено за кратко “живот”.

Никога не си се предавала, няма и този път да го направиш, защото си истински играч. Умееш да побеждаваш с цената на всичко, защото добрите играчи преди да станат “играчи” са страдали по пътя си. Научила си се и ще се справиш… аз вярвам в теб…

Когато просто боли… взимаш химикалката в ръце и с устните й галиш недокоснатия бял лист хартия. Там изписваш думи, който оставят белези в сърцето ти, но продължаваш да пишеш, и пак пишеш, и роман ще изпишеш ако се наложи, за да излееш целия гняв от загубата… но продължаваш напред… и аз след теб.

Вървя по стъпките ти, но в своя отделен от твоя живот. Не разделен от теб, а успореден на твоя, някаква паралелна вселена, с няколкото години които ни делят. Ти си човека, който никога няма да забравя, защото позволи на сълзите ми да не спрат. Аз никога няма да ти покажа колко достатъчно много те ценя, защото “достатъчно”, не е достатъчно за да изрази моята любов. Достатъчно всеки може да те обича, но не и аз… ти си онзи мой така забравен вътрешен глас…

Какво остана на мен след онзи Game Over, в моя живот – капка жал или милост, или просто нова доза голяма любов. И от целия този, така трагичен край, вместо да бъда най-тъжният герой, излизам с вдигната глава от демоничния бой с още по-любим за живота и мен самата, герой… Обичам новият герой на своята любов, до полуда… така както обичам да играя и в тестето до последната карта оставам, за да усетя живота.

И тръпка съм, заедно с тестето и с всеки един препинателен знак.

Точки поставям, на игри, които не искам да печеля, защото аз печеля всяка една. Запетайките обичам, защото мога когато и както поискам дъх да поема и да забавя хода на “врага”… тиретата в живота си слагах като мъниста, едно след друго наредени и никога не се научих слова след тях да реда. Двоеточието е всичко след мен, минало, настояще и после… ти си също там… аз съм там, защото някога съм била “малка” и не като сега.

Сега съм играч, точно като теб – пеперудке кацнала на моята ръка. Дишам с ясната мисъл, че от утре остава цял един недоизживян живот. Толкова мигове със запетаи и удивителни, толкова точки ще имам занапред. Пак обичам и заедно ще поставям нови хоризонти на истинската любов… ти ще си там, малката ми… ти ще си там, аз знам… ти ще събираш всичките цветни моменти и чернобялата лента на моя живот. Ти пеперуда с най-цветни крила… ти си моята душа… Обичам те!... играта започва от утре.