"Domine Deus, salvum me fac..."

Боже, спаси душата ми...
Съзнанието ми не спираше да крещи тази мисъл...Боли, толкова повече боли сега на пода.Пурпурни реки до мене...Гняв , предателство! Цялата любов, той беше съсипал цялата любов, за една грешна нощ беше разрушил всички замъци на доверието, всичко се сгромоляса, аз също...Всичко излизаше от мене чувах го , само ужасяващата болка ме изяждаше.Боже, спаси душата ми ...Аз му вярвах . Аз им вярвах . А те са рисували комедия по бялата ми кожа, за да не видя зад усмивките им .Лица на прокълнати! Поне сега ме оставете да умра сама...Искам да избягам прекалено надалече , в пурпурни реки...Предателство , гняв , болка ...Боже, прости ми.