..."ако и той те обича истински- ще се върне и ще е завинаги твой.Ако не- значи никога не си го имал".
Ще се върне ли?Обича ли ме истински?
Пуснах го.Аз кротко гледах гърба му и безчувствено слушах отдалечаването му.Някаква мощна мисъл - "неее" просвятна през треперещото ми съзнание и после ме отпусна от болката като упойка. Аз го пуснах да си отиде от мен. Пуснах го , а можех да протегна ръка и да оставя топла следа върху кожата му , която да му забрани да си отива...Можех да се впия в него и да остане пак мой още за малко...Можех да го догоня и да му кажа , че го обичам , да му крещя , че го обичам , докато го заболят ушите, докато кръвта му отново запулсира в моя ритъм , да го прегръщам докато ме погледне както ...За Бога , аз не го направих! Останах безчувствена сякаш просто ми вдигнаха празната чаша от кафе .Мечтите ми, силата ми, аз самата - той забрави да ми ги остави , забрави , че ме взе цялата със себе ...
Искам поне да ме заболи или да поплача , з ада усетя , че съм жива . Или не съм . Аз го пуснах -значи не съм..Аз го пуснах, дадох му крила в името на това да намери своето щастие като личност...Вече ръцете ми не са около неговите, вече не е мой .Не е мой...Пуснах го .Обичах ли го истински?