Знам.Това не е любов,а просто трепет.Знам.Единствената причина поради която пиша тук,е просто,че ми омръзна да си мълча.Това е просто някакво пубертетско увлечение.
 Не може да се каже,че го обичам, по-скоро го харесвам.Просто не знам той "харесва ли ме".И това е гадно.Наоколо има толкова много по-хубави момичета.И защо продължавам да се мисля за специална?Защо продължавам да си мисля,че той ще хареса именно мен?Защо продължавам да се залъгвам.Това честно ли е?Искам просто да разбера... Той ме накара да си мисля,че ме харесва.Идва у нас всеки ден и много се забавляваме.Станахме близки.Дори се радвам,че с едно момиче не си говорят.И отново си мисля това честно ли е?А може би това е едно лице.Една маска криеща същността...А може и да изпитва нещо към мен независимо увлечение ли е.Не мога да повярвам в тази възможност.На последния учебен ден подхвърлих на нашата суперготина психоложка, че ми е умръзнало от момчетата.И после се изтървах и за него.Той е колкото мен.Трябва да го изчакам да порастне.Да се усъзнае...Но дали мога да чакам толкова?Зна, че съм прекалено малко,но щом възрастните имат право да се чувстват като деца, защо не можем и ние дори и да не искаме да мислим като възрастни?