ОТРОВАТА НИ БЕШЕ ГОРДОСТТА
от Afrodita на 07 август 2007, 02:28
Отровата ти вкусих с красотата си,
а ти с любовни думи се опи.
Ожилвахме се, но се искахме,
със думите разбивахме скали!
Настана суша във душите ни,
пихме в шепи своите сълзи.
Листа закапаха, изгниха...
Едва започнало бе лятото, уви!
И Слънцето удавено в морето,
всяка вечер плачеше за нас.
Ядоса се и удвои лъчите си!
Мечтите ни попари в своя гняв!
Отровени от собствените грешки,
отвърнахме глави един от друг.
И махнахме с ръка и със надсмешка,
че всеки ще намери своя път!