Сутрин. Разбъркани сатенени чаршафи. Две тела, прегърнати. Дългите черни коси се преплитат по възглавницата - къдрави и прави.Тя се опитва да стане, но той не я пуска, инстинктивно я придърпва към себе си и я прегръща толкова силно, че тя има чувството , че ще я задуши. Страх го е тя да не си тръгне. Защото всеки път се разделят, за да се съберат пак.Тя се отпуска в силната мъжка прегръдка и го целува.Той се успокоява и тя се измъква.Намята светлосин халат и отива до кухнята.Прави кафе. Силно черно кафе, с мляко. Носи го в спалнята, оставя го на нощното шкафче и се обръща  към гардероба.Ароматът му буди мъжа, той се навдига и отваря очи.Поглежда я . Тя е вдигнала ръце и връзва косата си. Той отпива глътка и се приближава към нея. Раздърпва халата и целува раменете и. Халатът се приплъзва по голото и тяло.Вдига я и я занася до леглото. После капва няколко капчици кафе по корема и. Само те двамата и чаша кафе. Светът не съществува повече.
____________________________________________________________________

Жалко, че не пием кафе. Но пък нищо не ни пречи да пробваме с топъл шоколад. Или с ром. Или с вино.