Почуках на вратата ти с надеждата
поне резето да преборя,
скътал във мене най-прилежно
чувството, че всичко се повтаря.
Престъпих прага, недостъпен
дори за оркските тарани,
помислих си, че ми потръгва
дотук навлязъл без покана.
Дали се двамата уплашихме
от коридора тъмен помежду ни,
във празното пространство се опитахме
да се открием, търсейки се с думи.
Но думите не могат да заместят
това, което казват си очите,
така и не посмяха да се срещнат,
когато още млади бяха дните.
А нощите са стари и ни съдят
за несподелени обещания,
на нощите не мога да се сърдя -
от тях роди се моето желание
да вляза във сърцето ти небрежно
със чувството, че ще се преборя,
скътал във себе си надеждата
поне резето да отворя.