Да се напиеш в собствената къща
без помощ от приятелче до теб
и след това да изповръщаш
горчилката в поредния куплет.
Да търсиш чуждо състрадание -
това е толкоз неприлично,
изказано в стихотворение -
се води вече поетично.
Какво от туй, че ти ми липсваш,
дори и късно - ще ми мине,
след толкова измислени "Обичам те!"
скътаваш чувствата във скрина.
Научихме се да сме търпеливи
и действието чакаме от другите,
и щом са като нас страхливи,
записваме ги в групата на "кривите".
И май дори и не разбираме
че всички в "кривост" се обричаме...
Дали да пробвам за последно
вкуса на думата "обичам те"?...