The dream /part 2/
... I woke up and was crying, not that sincere sorrowful- expressive cry, b...
... I woke up and was crying, not that sincere sorrowful- expressive cry, b...
Полийн вървеше все така по софийските улици без посока. Целият свят и се беше обърнал. А всисчко изглеждаше толкова реално само преди часове... Сега всичко и се случваше толкова далечно...
Играта загрубява...
Нещо, което от доста време събира прах на харда ми... Всяка прилика с реални лица е напълно умишлена, усмивки и благодарности на Arlina, Lord De Sword и Eowin за идеята :) Дългичко е, но едва ли ще имам възможност да го…
Мястото беше мрачно и влажно... Очите й бавно привикваха към тъмнината. Сред болезненото пулсиране, което усещаше в собствената си глава, долови познат звук. Бръмчене на насекомо. Муха, навярно. В следващия момент си сп…
Всички пътища водят до Рим, са казали навремето и самите римляни. Е, и моят път ме отведе натам. Непланирано, неочаквано, не съвсем ненадейно. Но беше доста инфарктно през цялото време, като се почне от повреда на желез…
Всичко това се е случвало. Или ще се случи някога, с някого, с мен, или с теб... Или е само сън, който е прекалено реален.
Джак също се чудеше къде е Коук. Не беше от хората, които използуват изрази като "не вярвам на очите си". Вярваше безрезервно и на сетивата и на интуицията си и това му беше помогнало да оцелее през всичките тези години…
Момичета излязоха от входа. Там беше трупът на Стефан заобиколен от обичайната групичка сеирджии. На хората просто им бе генетично заложено да сеирджийстват. Сестрите се промъкнаха измежду тълпата и погледнаха безжизнет…
Днес министър-председателят беше в изключително лошо настроение. Макар, че физиономията му беше като застинала маска – нещо обикновено за него, няколкото министри и хората от политическия му кабинет усещаха как цялото м…
Последни коментари