За кожата на един Коук - 11
Полийн вървеше все така по софийските улици без посока. Целият свят и се беше обърнал. А всисчко изглеждаше толкова реално само преди часове... Сега всичко и се случваше толкова далечно...
Най-популярно днес
The dream /part 2/
... I woke up and was crying, not that sincere sorrowful- expressive cry, b...
За кожата на един Коук – 7
Играта загрубява...
Последни публикации
Средностатистически
Живял някога един човек. По средата между екватора и полюса. Дали в южното или в северното полукълбо не е ясно. Бил среден на ръст. Със средно образование, което завършил със среден успех. Нито много богат, нито много б…
Сборник на БГлог с публикациите, които са ни впечатлили най-много
Започнахме една тема преди наколко дни, която повечето от вас сигурно вече са прочели, а към тези, които още не са, се обръщаме с молбата да прочетат, преди да вземат участие с коме...
Мисли разбъркани някакви
Отварям бавно очи. Небето тича над мен. Забързано да види места, които надали някога ще видя. Да срещне хора, които надали някога ще срещна...
За кожата на един Коук – 4
Ейми приключи с броя след час. Отвори горното чекмедже на бюрото и извади картичка с китен колумбийски пейзаж. Махна капачката на флумастера и започна старателно да пише: „Татко, липсвате ми. Чувствам се болна и мисля д…
За кожата на един Коук – 3
На средата на пътя се спря. Трябваше да прави нещо друго. Замисли се, а това определено засили главоболието. „Кафееее“ - появи се нова мисъл, довяна от ефирното менгеме на махмурлука. „Аха, трябва да направя кафето!“ -…
За кожата на един Коук - 2
Ета определено беше изнервена. Не стига, че кацаха вече за втори път, ами се налагаше да смени и полета...
Меки и весели стихчета
Ф нидуумение Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са зверя: Бря, чи красута!
Блогът на Смъртта
Поради нестихващия интерес към този шедьовър на БГлог-литературното творчество /все още недовършен/, си позволявам да го пастна тук. След първата част съм поставил линкове към следващите, които се отварят в нов прозорец
Три нощи до пълнолуние, част 15
В мрачната страноприемница се водеха приглушени разговори. Красивите вещици успокояваха коменданта. Арлийн разтриваше схванатия му врат и редуваше масажите със енергични разтърквания на слепоочията му. Тара Лежа и Гарги…
Последни коментари