Аз съм една от ония личности , дето са имали късмета или нещастието да се родят в прехода на времето , разделено от две напълно противоположни ценностни системи. В детството си ходех на училище с коса на плитка и синя престилка , като тийнейджър бях грънч , а сега мога да съм всичко , което пожелая. Да живееш в свят , в който имаш правото на избор е нещо хубаво. Но нека не забравяме , че в този свят и другите имат право да избират. А изборът на всеки от заобикалящите ни пряко влияе и върху нас самите. Е , добре бе хора , поживейте си както искате. Това си е ваше право. Но винаги помнете , че с начина си на живот забърквате и някой друг.
   Виждала съм какъв ли не дефицит. Като се започне от най - необходимите стоки-храна и дрехи , до видеото , касетофона , колите , информационния дефицит и какво ли още не. Сега раз-полагам с всемъзможна техника , с правото да посетя всеки магазин и да си доставя всичката ин-формация на света. Нещата се промениха из основи и за много кратко време. Разбирам , че и модата търпи промени , даже е допуснала някои мутационни изменения. Например за да сме в крак с модерните пречески е нужно косите ни все повече да приличат на някое животно , предимно на таралеж в момент на самоотбрана или на петел по зазоряване. И дотолкова сме станали небрежни по отношение на външния си вид , че още от сутринта се събуждаме с коса на бодли , че току се свием на кълбо и някой хищник от зоопарка да е побягнал. А онези панталончета , с плитките талии , от които закачливо се подават задни части , така добре се отразяват на фигурата , че даже и дакел би ни завидял. Аз разбирам някое момиче с нечовешко дълги крака , като на газела например, да се опитва да прикрие дефекта си с такива панталони , които всъщност визуално скъсяват бедрата. Ама някое дакелче , нациврено в плитко панталонче , а до коленете с ботушки , то къде са му крачетата на това девойче , бе? Педя крак , лакът ботуш.
А често виждам и едни други панталончета. Те са ми любимите. Много са ретро , още от преди Освобождението. Викат им потури. Само че тогава нашите поробители са налагали модата си. А сега доброволно подражаваме на кадъните.
Модата не пожали даже и обувките ни. Ама оставете ни да си ходим нормално , бе хора. И да ни е удобно , когато стъпваме. Защо така ни подредихте с онези стърчащи връхчета! Преди това не помислихте ли , че ще се препъваме във всеки бордюр? Защото ако е нормално обувката да свършва до върха на големия ни пръст , то сега стърчи с поне още два пръста напред. Нима си мислихте , че като ни нахулите тези обуща , ще запрепускаме по-бързо и от Малкия Мук? То това е само приказка , а в приказките всичко е възможно. В реалността има павета , дупки и бордюри. Не се ли сетихте за тези неудобства? И защо Малкия Мук? Защо пак Ориента? Ех , Ориент , Ориент.....Ти мой вечен "friend"!
   Е , добре , дотук с модата в облеклото. Ама тя тая мода много се разпростря. Сега пък трябвало да слушам чалга и да подражавам на Ивана и на някаква си Гонорея или Глория беше май , а и на останалите от гилдията. Пак Ориента. И пак онези панталончета , ботушки , даже и каскетчета. Ама оставете момичетата да си пеят намира. Те да не са някакви си модни дизайнерки , нито пък световни музикални легенди. Ако все пак толкова искате да сте в крак с модата , погледайте малко от онзи "fashion" канала. Там поне всичко е от класа и надали ще видите късокраки девойки с къси панталони , високи ботуши и каскетчета с пайети. Обаче за да приличате на fashion моделите са необходими малко повече пари , а и осанка е нужна. А ние българките се обличаме според възможностите си , както и се храним според джоба си. В това сме ненадминати. Истински чудодейки в кухнята - с малко продукти приготвяме големи специалитети. После решаваме , че щом умеем да правим от нищо-нещо в кухнята , то тези си способности ще доразвием с цел да сме по-модерни и добре изглеждащи. И ето ти резултата. С малко пари - много дрехи и големи срамотии.
   Но все пак модата в избора ни за музика ни дава и някои алтернативи. Например , ако не пожелаеш да слушаш чалга , то поне можеш да се изявиш на ниво компютърна музика. Освен това там имаш възможността хем да носиш каскетчета , хем да правиш бодли от косата си. А и партитата са задължителни , "after" партитата също. И всичко това ще ти излезе много евтино. Вместо да поръчваш пиячка , по лев малкото , срещу този лев ще можеш да закуриш един джойнт и цяла вечер си на черешата. А ако разполагаш с повече от лев, ще можеш да си "пудриш" носа цяла нощ с някой евтин материал. Но и той дава резултат и отново излиза по-икономично от пиячката. А и музиката си я бива. Е , вярно , няма много пеене в нея , но пък има ритъм. Даже това ти дава възможността да познаваш творчеството на всеки изпълнител от този стил , защото ритъмът е един и същ и всички песни си приличат.
   Модата е странно нещо. Тя може да те облича или разсъблича , да създава музика или просто ритъм. Може да променя разбиранията ти или да те прави неразбиращ , което е още по-лесно за теб. Може даже да дирижира речта ти , в която странно как , се наместват разни изрази и словосъчетания. Досега винаги съм разбирала модата , макар да не съм й подражавала. Поне не изцяло. Осъзнавам нейната неизбежност и дори чара й. Но веднъж ми се случи нещо , което така и не успях да разбера. Беше просто непринуден разговор. Моя позната обсъждаше някой си , когото аз не познавах. Опитваше се да намери най-точната дума , с която да го определи като личност и характер. В първия момент тя го класифицира като "земен"човек. Странно словосъчетание за едно човешко същество , си помислих аз. Ами какъв да е все пак? Извънземен ли? За части от минутата се опитах да разтълкувам това определение и стигнах до извода , че той трябва да е някой много лош човек. Защото в преносен смисъл думата "земен" се тълкува като материален , прагматичен , недуховен. А според мен това не са някакви добродетели , с които да се гордееш. Но след като го бе определила като "земен" , приятелката ми дообрисува този непознат за мен образ с думите "готин , стабилен", въобще добър човек. Останах поразена. Определението "земен" тя свързваше с някаква положителност. И то няй-голямата , защото го използваше като събирателна дума , в която присъстват всички добродетели на едно място. И тъй като не откривах никаква логика в това , реших , че познатата ми на разбира ясно значението на тази дума или си има някои морални пропуски , които са си неин проблем. Но не след дълго чух употребата на словосъчетанието "земен човек" и от друга моя приятелка , сетне и от друга , и още веднъж , и после пак. Оказа се , че това е много често използван израз и подразбрах , че е някак модерен. Странното е , че всеки един от тези хора много добре съзнават значението на думата "земен", но въпреки това я използват твърде често и с голяма лекота. И тогава осъзнах , че модата всъщност е навлязла във вече един много по-дълбок слой.А именно в нашия морал и духовни ценности. Според повечето от нас материализмът е доста ценено качество в неговите всички аспекти. Да притежаваш материални блага , да се стремиш към тях , да живееш за тях , да са основния ти стимул и житейски двигател. Нямам нищо против да съм обградена от нужните ми вещи и предмети , но те да са всичко за мен , дори с цената на това да им робувам , това вече е духовно падение. А думата "земен", категоризираща човешката личност , за повечето означава някаква стабилност и е качество , достойно единствено за сери-озните хора , здраво стъпили на земята , проспериращите хора , които живеят без илюзии , но и без мечти. А тези , които са не-земни или по-скоро извънземни , те са вятърничиви , също като Дон Кихот , може би и като самия Сервантес , неговия баща. Може би като всеки поет , художник, музикант. Защото това са хора , чиито творения не са материално осезаеми , а някак абстрактни и нереални. Това значи ли , че трудът им е бил напразен? За какво са ни тези образи , недействителни и невидими , след като някой си друг - "земен човек" - е успял да създаде един свят , изпълнен с материя - кола , апартамент , пари. Всичко това е нещо истинско , от което можеш да се ползваш и то да ти донесе удоволствие. За какво ни е Сервантес и неговия вятърничав Дон Кихот. За какво са ни Ботев и Вазов и техният патос за отминали времена. За какво ни е Яворов и неговата вечна любов , която в днешно време вече се купува. Да живее царството на "земните" люде! Да живее мутрата , наркопласьорът , бизнесменът. Те са творците на днешния век. Те създават благата , от които да се ползваме. Да живее и тази мутирала мода.
   Искаш да си модерен? Смяташ , че си хит? Не… , не си! Истинските лица на модата са тези , които я творят - моделиерите. Или тези , които я разбират правилно и я модифицират така , че да приляга на самите тях , да им отива и отразява същността им. А ти си онзи "земен човек" , който просто й подражава. Онзи , който следвайки пътя й , отдавна си загубил своята индивидуалност. Един "земен" човек , безразсъдно потъпкващ всичко най-човешко и земно , с което си се родил - своята душевност.