ЗА ЕДНО МОМИЧЕ

   Тя е хубаво момиче…..И е добра.

   Наскоро разбрах, че не умее да пише на собствения си език. Вярно е, старае се, но почти във всяка нейна дума откривам правописна грешка. Когато беше ученичка, аз пишех домашните й, а после и в университета пак й помагах.
   Тя е добро момиче….Много ми е близка, моя роднина. Иска ми се да успее и да е щастлива. Когато разговарям с нея, използвам прости думи, та да може да ме разбере. Иска ми се и светът да я усеща както мен, да й говори ясно и разбираемо. Не желая тя да си помисли, че е по-незначителна от останалите. Но винаги, когато съм до нея, усещам колко е неуверена и как бързо отстъпва пред всеки и пред всичко, защото няма вяра в себе си.
  Сега е студентка. Не успя да изкара висока оценка на изпита, но затова пък изкара късмет. Родителите й познавали някой си, а той се оказал който трябва. И сега е студентка, а това е някакво начало все пак.
  Веднъж ми беше нагости. Бях пуснала радиото. Звучеше серия от най-известни класически песни, български и чуждестранни. То не бяха “Бийтълс”, “АББА”, “Елвис Пресли”,”Щурците”, “Сигнал”. Все златни хитове. Но тя не бе чувала за никоя от песните. Изключение направи една-единствена, която й се стори леко позната. Е, какво можех да направя повече! Нима бих успяла да й разкажа за нещо, което на мен бе отнело години. А и все пак тези работи идват отвътре, никой не те учи на тях, нито се стараеш да ги опознаваш.
  Заех се с друга, по-приоритетна задача – компютъра, понеже щяла да започва нова работа, а за нея били нужни основни компютърни познания. Пак ударих на камък. Но този път не бе нужен висок интелект или някакъв усет. Все пак ставаше въпрос за “основни компютърни умения”, така че в общи линии се справихме.
   Последва серия от телефонни обаждания, в които въпросите й бяха насочени предимно затова, как да използва възможностите на Internet. Но какви въпроси само! Как да открие страницата на някакво модно списание, за фолк певците, за “Big Brother”,как да смени снимката си в “Skype”. Помогнах, с каквото можах. Все пак и това беше напредък.
  Наскоро започна нова работа в една доста престижна организация. Отново бе намерила подходящия човек. Сега тя заема висока и отговорна позиция. Заплатата й е три пъти колкото моята и ще продължава да расте.
  На всичко отгоре нейният приятел също изкарал късмет. Върнали му някакви скъпо струващи имоти и за много кратко време се сдоби с няколко апартамента и с нескромна банкова сметка.
  Въобще нещата при нея се нареждат с голяма лекота. В същото време аз, както предполагам и повечето от вас, се борим за своите цели, преди да ги постигнем. Може да ни отнеме месеци, години или цял живот. Но ние се борим и даваме всичко от себе си, за да достигнем едва половината на онова, което тя вече отдавна има.
  Сега да не вземетеда си помислите, че животът е несправедлив, понеже едно момиче е успяло да сбъдне мечтите си преди вас. Да не решите, че вие заслужавате повече от нея, защото я превъзхождате. Не, не…Животът винаги си е бил справедлив. На всекиму дава точно толкова, колкото му се полага. Това че в момента не виждате причина  за вашия неуспех, не винете живота или някой друг. Защото е сигурно, че някъде сте сгрешили, нещо сте пропуснали. Или може би още не сте готови да посрещнете успеха си и неговото бреме.
  Аз исках да помогнана това момиче, наистина! Нямах толкова амбицията да успее в живота или кариерата си, защото успехът е твърде относително понятие. Всеки го разбира по свой си начин. За мен той включва различни ценности , като познание, себеуважение и т.н. Но защо да насаждам своите идеали на някой друг, който не би задоволи себе си, дори да ги притежаваше всичките. Не мисля, че успях да помогна на това момиче. В крайна сметка тя сама си помогна.
  Знаете ли…,тя е толкова добра, и търпелива, и отзивчива, и излъчва топлина. Веднъж, когато я бях закъсала емоционално, тя единствена дойде при мен и ме изслуша, плака с мен и сетне изтри сълзите ми. Това момиче успя да ме разбере. Вярно е, моят проблем беше съвсем простичък и тя го разбра. Но нима животът не е точно такъв– прост и ясен, както и най-истинските неща в него. На какво мога да науча аз един човек, който е близък на всички, който е така истински и добър. Сега ми се иска аз да можех да се поуча от нея. Но разбирам, че да се научиш да пишеш на лист или на клавиатурата, е нещо постижимо. Но да се научиш на търпение и добрина, тоест да победиш себе си, това е най-трудната битка в живота на всеки.Да, това момиче ме превъзхожда, както може би и повечето от вас. Защото тя е добра, много е добра. Затова животът помага именно на нея. А светът има нужда от такива хора, защото добрите са по-малко от знаещите. Защото единствено добротата е над всичко.