Участвах с първите два епизода от Английските ми щуротии, и със "СЕКС, другари".

Наградата беше много изненадваща... Така обаче беше още по-забавно, когато получих имейл, че трябвало да присъствам на церемонията, на която смятах да не ходя... Имах една поощрителна от същия конкурс преди 4 години, за която разбрах с две години закъснение, и веднъж не бях спечелил нищо с едни кратки пародии на уестърн и пирати.

Не очаквах, че пародии и експерименти като моите ще бъдат толерирани и сега, колкото и да са забавни или оригинални. Малко преди конкурса бях попаднал на разкази на една печеливша от минала година (която беше и почетен гост на церемонията). Да - добре написано, може би звучи като от някой от 1000-та романа, които се очаква филолозите да прочетат в Университета. Но не ме впечатли, не ми прозвуча оригинално, нито пък ме разсмя.

И други пъти съм се зачитал в разкази из Литернет или Слово и не съм оставал впечатлен. Толкова обикновените разкази ли са "хубави"? Те не могат  ли да се пишат на конвейер?

Май е риторичен въпрос... Повечето истории са обикновени и типични...

Дори жанрове като фентъзито, например... Дракони, джуджета, странни имена и битки с мечове, крале, магии. Това ли е "фантазия"?..

 Или пък "фантастичните" сериали, които по същество са като сапунени опери (банални отношения и диалози), само че в декорите има повече мигащи лампички, актьорите са облечени като за карнавал и се чуват думи от рода на  "палуба", "бластер", "енергиен щит" и "телепортация".

Фантазия? Фантастика?! Въображение?!

Или шаблон на жанр?

Може би причината да виждам така нещата е, че според мен творчеството си е шаблонно, но някои творци използват по-заплетени за разгадаване шаблони от другите. Но това е друга тема, по-подхяща за изследователския ми блог .

..

А може би повечето хора просто искат да четат "своите" истории?

Затова напоследък ми минава през ум, че трябва да седна да поизмисля малко по-обикновени истории, да видя какво ще се излезе...