Привечер отидоха до Ваня. Тя се зарадва на Рени - такава си беше, с вечно усмихната физиономия, изгоряла от слънцето и напръскана с няколко лунички около закачливия нос, с винаги различна, но всеки път с два номера по-голяма фланелка, която се крепеше предимно на щръкналите и гърди и неуправляема колония от червеникава коса на главата. Беше петък и чудото, наречено "Диско-Бар Козирог", иначе казано - селската дискотека, обещаваше забавления до зори.

 Оказа се пълна скръб - двадесетина пияни момчета, кой прясно навлязъл в пубертета, кой на излизане, няколко скучаещи девойки, друсащи се на дансинга в такт с безспирно леещата се от тонколоните чалга. Издържаха около половин час, преди да решат да си тръгнат, само че тъкмо тогава някакъв навлек се залепи за Рени. След навлека се появиха още четирима и не се знае докъде щяха да стигнат нещата, ако не се бяха появили приятелят на Ваня и Кирил. Ани веднага се сгуши в Кико, а Рени се почувства самотна.

 Отидоха на някакъв домашен купон. Високото момиче от вчера вече беше там, имаше и още няколко нови лица. Когато късно през ноща Кирил ги остави пред тях  с баба Жигула, Ани само измърка на сестра си "Взимай се в ръце, сестра ми... ". Заспа почти веднага и не разбра, че Рени е останала в банята почти час.

 На другия ден Рени реши, че ще си ходи в София. Беше изпуснала автобуса обаче, а друг щеше да има чак на следващия ден. Вечерта отново се събраха зад дъба, а когато се стъмни се натъпкаха в Баба Жигула, заедно с каса бира и няколко сурови пържоли и отпрашиха в тъмното. Напалиха огън край някакъв извор, направиха пържолите на шишчета и ги изядоха яко изгорели от едната страна и полусурови от другата. Не, че някой имаше нещо против... Прибраха се отново призори, а Рени вече не бързаше да си ходи. Когато всички останали се пръснаха по двойки, остана да седи сгушена в мълчаливия Борис. Нищо кой знае какво не се случи, но...

***

 - Баба ви каза, че не се прибирате по цяла нощ! - замърмори се една сутрин баща им.

 - Що, баба ако не ти беше казала, нямаше ли да забележиш? - сопна му се Рени с такава горчивина в гласа, че баща им само изсумтя нещо и се махна.

 Страшни родители имаха, няма що. Майка им, веднъж открила, че и тук има кабелна, не се отлепяше от телевизора, a баща им повече не се обади. Оставяше някакви пари на масичката през ден-два и смяташе, че това изчерпва родителските му задължения. През изминалите седмици неведнъж сестрите се чудеха как изобщо "старците" са успели да се засекат поне два пъти, та да ги заченат. Но не се задълбочаваха особено по въпроса. Не им оставаше време. Почти всяка вечер се събираха, понякога излизаха със раздрънканата жигулка из околноста, понякога се събираха в нечия къща. Дори и малкото вечери, които прекарваха сгушени под дъба бяха милион пъти по-приятни от празното висене в къщи.


 Изкараха три дни на нокти, когато на Рени и закъсня, но тревогата се оказа фалшива. Затова пък поучителна и запасите от презервативи в местната аптека рязко намаляха. Естествено, цялото село знаеше какво става, но ... на кого му пука?

 След седмица Кико замина за Варна, а след още една се обади на Ани, за да и каже, че вероятно няма да се виждат повече. Била твърде малка, той имал нужда от сериозна приятелка и така нататък - Ани не го слушаше. Светът беше свършил, а тя съществуваше в пространство без измерения, което скоро щеше да изчезне и тя заедно с него. Два дни не излезе от стаята си и вероятно щеше да изкара много повече, ако накрая Рени не и беше казала:

 - Знам, че е гадно, сестричке. Тоест, не знам, но мога да се досетя, повярвай ми. Обаче... беше... щастлива, нали? Можеше и да е някой тъпак и да намразиш мъжете за цял живот. Прости му и живей нататък....

 Ани отначало побесня - какво знае тя, че да и говори, но после си спомни за Петьо и се замисли. Сестра и беше права, разбира се. От това не болеше по-малко, но поне спря да се свира в стаята си и да се самосъжалява.
 Дааа.... все още беше само на петнадесет, но нищо не беше същото. Имаше сестра си. Имаше и нясната идея, че някой там, навън, чака специално нея и само трябва да го открие. И, разбира се, всичкото време на света...


***
край