Епилог І
Случайното момиче седеше
само в един случаен бар. Разсъждаваше уж
върху новината за края на играта, но по- скоро не разсъждаваше, а се опитваше да запълни
времето си с малко празно пространство.
До нея седна ослепително
същество с яркочервена рокля и без никаква усмивка заяви :
-
Ти твоите
глави няма ли да ги прибереш?
-
Не, не смятам
– спокойно отговори Случайното момиче и се загледа през чашата си в червеното
на роклята.
-
Защо? –
попита съществото .
-
„Защо” е
адски тъп въпрос. Отговорът обикновенно е „Защото така”. Но в случая ще обясня –
защото така ми хрумва. Това беше една интересна игра, в която никой не беше
много наясно какво точно се случва и какво се очаква да се случи. Гъделът под
лявото ми ребро ми подсказа, че ще е интересно да се включа. И затова ще си
остана включена.
-
Всъщност, да,
беше интересна игра – каза съществото и отпи дълга глътка от синьото нещо, което
се поклащаше в чашата му. – Бих поиграла още малко, но за жалост стана твърде
смахнато дори за мен. И аз си имам здрав разум и логика, нали.
-
Възможно е –
съгласи се Случайното момиче.- Много неща се объркаха, други пък си намериха
мястото... Във всеки случай не може да се отрече, че тази Вселена е интересно
място. Победители няма – както обикновено, всичко е все така относително.
Последната дума пак е твоя.
-
Ти плащаш
сметката! – заяви съществото с прекрасен безличен блясък в дълбините на очите
си, отметна коса и със забележителна походка напусна бара.
-
Винаги някой
трябва да плати, нали? – каза Случайното момиче на бармана. Той, от своя
страна, се усмихна разбиращо и съчувстващо – нали затова беше барман. После
съвсем нелогично каза :
-
Знаете ли,
навън ужасно заваля. Сякаш небето се продъни изведнъж. Случайно надникнах през
прозореца, а там едни светкавици, гръмотевици, порои....Сякаш светът се
свършва...
-
Не бой се, не
се свършва засега! – заяви Случайното момиче, остави една банкнота на бара и
тръгна. Барманът погледна в мрака към улицата, но не успя да я види през
поройния дъжд.
П.с. Мейкър, поне довърши епилога :)))