Да зазвучиш в три акорда…..

Сега си спомни, коя беше любимата ти песен…

Ако вече звучи в главата ти, я ми кажи от колко акорда се състои тя. Не е нужно да си професионален музикант, за да ги разпознаеш. Просто питам, колко различни тоналности откриваш в нея?

Нека се досетя…Не са повече от три, четири или максимум пет.

Сега си спомни, кой беше любимият ти цитат от любимата ти книга…

Обзалагам се, че в него не присъстват термини или някакви сложни, почти неразбираеми изречения.

Нека бъда по-ясна. Не те питам за песента, на която се възхищаваш или високо цениш, заради майсторската й техника и сложността на изпълнение. Не те питам за книгата, която така силно те впечатли със своите богати изразни средства и високия си стил.

Питам те: Коя е песента, разтърсила цялото ти тяло и от която порите на кожата ти настръхват, и са надигат, за да впият всеки звук в себе си.

Питам те: Коя е книгата, тази част от нея, която навлажни очите ти, макар да не ти се плачеше.

Спомни си сега за всички песни, останали вечни в историята на музиката.

Спомни си за онова Ботево стихотворение, което се преведе на десетки езици, защото за него казват, че е уникално.

Питам те: Кое превръща една песен или книга в световна класика?

Не са важни броя, нито сложността на звуци и акорди. Не са от значение точните думи и тяхната подредба. Тук говорим за въздействие.

За да се породи чувство, нещата трябва да са прости и изчистени, защото и самите ни чувства са съвсем простички. Например усещането “любов” звучи горе-долу в три акорда: единият идва някъде от коремната област, вторият звучи в областта на гърдите, а третият, който е под формата на замайване или така наречения “шемет”, произхожда от главата ни. Чувството “омраза” се състои от един-единствен акорд, обхващащ цялото тяло, “гневът” звучи от корема и гърлото и т.н.

Какво ще рече всичко това? Значи ли, че сме просто устроени, понеже долавяме най-осезателно простите усещания? Ами горе-долу е така. И защо думата “прост” се смята за обидна, а в същото време, преведена на английски(“simple”) тя ни звучи добре? “Просто устроен” и “семпло устроен” не означава ли едно и също нещо? Какво обидно намираме в просите неща? Нали те са най-истинските. Търсейки сложните отговори, ние всъщност се опитваме да избягаме от истината. Тогава въпросът “Истински ли сме?” би изглеждал по-уместен.

Истинският творец, истинският човек звучи горе-долу в три акорда, а ако добавим нови, със сигурност ще изглеждаме фалшиви.