Пролог

Михлюзово беше китно малко селце, скрито от цивилизацията някъде из гънките на Родопа планина.

Като чуете “малко”, сещайте се за двеста и петдесет души, от които почти двеста пенсионери, двайсетина души – семейства на военни от близката застава, и един катун цигани калайджии.

Калайджиите само се водеха жители на селото, защото непрекъснато обикаляха района в търсене на прехрана. След всяка обиколка из близките села и махали популацията на охранените кокошки в тях значително намаляваше. Всяка сутрин бабички кълняха де що видят, че любимата им кокошка снощи е била отнесена я от пор, я от лисица, дядовците псуваха зверски и нощем залагаха капани, а семействата на мургавите катунари видимо заглаждаха косъм.

Най-близкото село до Михлюзово – на няма и пет километра – беше Магърдич Халваджияново, основано някога от арменски бежанци от Турция. Двете села открай време си имаха закачка – арменците подкачаха михлюзляни, че селото им било наречено така заради пословичния им мързел. Селяните от Михлюзово обаче не падаха по-долу и им отговаряха, че освен от халва и локум, арменците от нищо друго не отбирали и че не виждали по-далеч от носовете си.

Още от царско време между двете села се носеха клюки, които заместваха липсата на новини от външния свят. В този район само веднъж седмично пощаджийката Пепа носеше писмата за военните от заставата и по един брой на “Работническо дело” – за заставата и за кмета на Михлюзово.

Клюката беше единственото нещо по тези места, което разнообразяваше монотонния живот на народонаселението. Тя обикновено тръгваше от някаква съвсем обикновена случка, но след като обиколеше селото, преразказана и украсена многократно, добиваше съвсем ново значение.

После, когато някой от едното село идеше по работа до съседното или пък някой пришълец минеше инцидентно по тия места, клюката тръгваше като “живата истина” из него и така – от уста на уста – се украсяваше лавинообразно по такъв начин, че дори авторът й да я чуеше, не познаваше, че става дума за разказаното от него събитие. А само цъкаше учудено с език и казваше: “Ццц, мааа му стара! И на мен нещо подобно ми се е случвало, ама чак пък толкова!”

                                                        Част 1

Първа клюка: Как Граничарят Тервел докато чакал пощаджийката Пепа се напил, а после пиян като джигит гонил с коня си Краси бабичките из селото  и стрелял с автомата по тях:)