"Селска клюка" по арменски
от
АРАГОРН
на
21 февруари 2007, 13:40
Категории:
Разкази и поредици
-
Култура и изкуство
-
Забавление
Ключови думи:
клюка
,
магърдич
,
арменци
Запознанството
Магърдич Халваджияново е като всяко едно друго село – малко население, малко добитък, много дупки по разбитите от времето улици и още повече легенди за произхода му. Основният поминък на жителите му открай време бил производството на халва, а най-добър в занаята бил дядо Магърдич.
Всички в селото били арменци, побягнали от Турско още през далечната 1821-ва... когато на дядо Магърдич прапрапрадядо му потърсил спасение в тези земи. Всеки знае колко са добри арменците, когато трябва да свършат една работа. Така било и сега – открили мястото, настанили се, окопали се и започнали да произвеждат продукция. Е, и да се закачат с комшиите – тез мили хора от село Михлюзово.
А какви били михлюзовци – хора слънце! Още в първите архиви, в които се споменавало селото, било записано: “...веднага след като влезнете в Михлюзово, ви обгръща една пелена от спокойствие – никой не бърза за никъде, наоколо под дърветата налягали хора в сладка дрямка, даже слънцето препича някак си леко и мързеливо...”. Не че самите михлюзовци бяха мързеливи – глупости! Просто много обичаха да си почиват.
Като една сговорна общност, магърдичлии имали и много общи теми за разговор – как на Ашот кравата се отелила, как после на Ашот му се отелил вола, за да опази добичето... или как на дядо Магърдич щерката решила да замине за града и да се изучи за агроном.
И както във всяко друго село, и тук нямало ток, радиото работело само когато кмета пуснел радиоточката – обикновено към 16,30 всяка сряда... За вестници и дума не можело да става, само новини, дочути от някой пътник или от пощенски гълъб, заловен в мрежите на местния брако.... ъъъ... ловец Ончо.
Та баш Ончо донесе една смайваща новина, която разбуни духовете и накара магърдичлии да се сберат на мегдана – в съседното село получавали вестник... и поща. При последното мнозина не издържаха и се чуха укорни гласове – така ни се пада, като на времето не дадохме пари на големеца от града да ни турят и на нас една станцийка с телефон и телеграф... а пък онез мързеливци от... знаете... всичко нелегално си вкарват – нали имат връзки и на границата...