Меката вечер се превърна в предизвикателна и дръзка когато
групата засвири. Попадайки в този бар тя се почувства така, като че ли е навлязла от
хладка вода в пламтяща клада. Тълпата в бара, съставена от тежко пристъпващи
мъже с татуировки и жени, чиито изящни тела се поклащаха в ритъма на музиката
предизвикваше уплаха и желание да избяга. Но седеше като срастнала със стола.
Заслуша се в нежната балада, остави се да бъде унесена от
дълбокия глас на вокала. Беше наистина невероятно усещане да се отпусне отново,
да затвори очи и да се пренесе в онзи свят. След миг се сепна. Спокойствието и
оставянето по течението не бяха и донесли нищо добро навремето.
Усети нежна и топла
ръка, която се плъзна по нейната. На какво и напомняше???
Когато се обърна се сепна – не, не можеше да бъде. Бяха
отново онези тъмни очи, които я приканваха да извърши глупост. Нима?- каза
онова глупаво гласче в главата й – Какво се преструваш, за поредна вечер чакаш
именно това.
„Здравей, не очаквах да те видя тук”, каза познатият глас.
Последните думи, изречени от него – „Съжалявам, не мога да бъда само с една...”
я бяха държали будна толкова нощи. Нощи тъмни, наситено черни, през които бе
преминала с реки от сълзи. Като името на една от песните на групата...
„Здравей”, каза, „Как си?”. Гласът и прозвуча твърде странно
в нейните очи – спокоен и ведър. „Изглеждаш, страхотно, някак си...различна”, каза
той. Така е. Вече се усмихваше повече, ходеше изправена, и гледаше на живота си
оптимистично – имаше нови приятели. Но усмивката й беше иронична, коеото я
отличаваше от тях. „Защо, преди не изглеждах ли добре?” – засмя се. Усети
изненадата му – способността за себеирония беше наскоро придобито качество,
което той не познаваше. Някога бе твърде неуверена в себе си, за да го развие.
Сега беше различно и той го забеляза.
Когато той я покани да излязат да пийнат нещо другаде, тя
разбра, че е омагьосан от нея. Тя го познаваше твърде добре – афтърпартито „на
друго място” щеше да завърши в леглото му. Обля я топлина – откога мечтаеше за
този момент. Мъчително преглътна – беше си обещала да не губи контрол над
живота си – никога повече. Но сега усещаше, че той се приближава към нея бавно
и безмилостно, знаейки точно как да я подлуди. След малко усети, че е опасно
близо до границата, стана от стола и изтича навън. Не, днес не беше
най-подходящият ден да го срещне. „Няма такова време” – обади се отново
дразнещото глупаво гласче.
Хладният вятър я отрезви. Време беше да си върви. Обърна се
и той беше там. Впи устните си в нейните както едно време. Дъхът й спря и тя
зачака да почувства отново течния огън по тялото си. Но напразно – усещаше само
студения вятър и хладните му устни. Разбра, че той вече не можеше да запали
тези пламъци. Помисли си, че това, което някога й се струваше магия, е било
евтин трик.
Някога той я дразнеше, че е дървен философ. Е, сега отново
се отключи философското у нея: „Неговото сърце е твърде празно и малко за мен.
Моето прелива от любов и радост от живота. То побира безброй приятели,
природата, музиката. Побира дори него, но той вече е в периферията, не в
центъра. Нима неговата вселена, в която съществува само той, може да се мери с
моята, която е необятна? Надали.”
„Съжалявам, но ние с теб сме устроени различно.”, каза тя,
погали го по бузата и рече: „Сбогом!” След това влезе да вземе нещата си..
Вътре и се стори просто задушно, но студено. Вече
нямаше място тук. Всъщност никога не беше имала. Това беше просто една станция
по пътя към откриването на истинското и аз.
Той я търси цяла вечер, но безуспешно
Обувките и за танци все още бяха в чантата и и чакаха
сигнал. А на партито недалеч оттук чакаше момчето, чиято усмивка се изписваше
на цялото лице и чиито думи винаги бяха истина. Тя не знаеше това, но това
момче бе запленено от свежото й лице, в което се прокрадваше лека ирония.
Цялата нощ беше гореща, защото нейното тяло не спря да се
движи в ритъма на танца. Вечерта наистина завърши за нея в нечие легло, но то
беше не с черни сатенени чаршафи, а памучни, с весели картинки. И за първи път
от много време сънищата й бяха в светли и ярки цветове.
18.04.2010 г.